Кулинарни лакардии

Рецептите са класифицирани според трудността при ловенето на съответната риба.
Маркировката е с * от 1 до 12 според професионалния опит на риболовеца.
Например уловът на слънчевка е 1 звезда, а уловът на марлин (риба-меч) 12 звезди.
Показаните с ( ) данни касаят степента на трудност при риболов в платен водоем.

И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ВСЕКИ УЛОВ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОЛЯТ ОБИЛНО. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НЯМА ДА ИМА СЛЕДВАЩА СЛУКА !!!

Всичко започна в далечното лято на 1976 г. с харпунирането на една морска котка и един пеленгаз в Ахтопол и една дузина попчета на Камен бряг…

Самото кулинарно занимание не изисква кой знае какви гастрономически заложби. След като извадите материала от фризера, размразите и почистите от остатъчните нечистотии, измийте го, но не много обилно, с вода. Кипнете една тенджера с вода, като предварително сте сложили няколко чаени лъжички сол. В кипящата вода поставете почистените рибени остатъци и ги оставете да врят около 15-20 минути. След това с перфорирана лъжица извадете по-едрите риби, главите и другите остатъци, по които има месо. С остър нож обрежете месото – например в главата на сом, есетра и толстолоб има много месо; от опашките на пъстървата се изтеглят хрущялните кости и останалото се използва – въобще отвсякъде извадете ядимото. По-едрите рибки ги обезкостете. Continue reading →

Този вид чорба   се приготвя най-лесно поради факта, че е най-достъпна за начинаещи рибари. За целта са необходими обик-новен телескоп (пръчка), корда 0,16 или 0,18 с дължината на пръчката, статична плувка от 0,5 до 2,5 грама, кукичка десети номер или по-малка и няколко съчми оловна те-жест. Постройката на линията е най-проста; възможно е и да не се слага и  отделен повод, а да се върже куката директно на влакното. Continue reading →

От всичките описани в настоящия кулинарен рецептурник рецепти сиро-машката рибена крем-чорба минава за най-прозаичната и естествено най-неатрактивната. Външният облик на едно явление, както знаете, няма нищо общо с неговата истинска същност – т.е. прозаичността на тази рецепта не е гаранция за липса на необходимите вкусови качества. Както в животинския свят обикновено кучетата-помияри са по-интелигентни от расовите си събратя, така и в случая може да се твърди, че поради наличието на различни по вид сбирщайн продукти, използвани при приготвянето й, този вид чорба се характеризира с неповторим букет от вкусови особености с ухание на бог Нептун. Continue reading →

Това занимание е само за влюбени или пък за съвсем превъртели колеги – всъщност Бог знае каква е разликата между влюбения и превъртелия. Диагнозата е такава, защото раците се ловят най-лесно и в най-големи количества през топлите летни вечери по бреговете на яз. Кърджали. Представете си, че през една топла лятна вечер, когато месечината разсича водната шир с лунната си пътека, а водата е като огледало и знойният дневен въздух отстъпва мястото на вечерната прохлада, вие с гадже се разхождате по бреговете на язовира и вместо да се натискате… ловите раци! Continue reading →

Кулинарното занимание е много подходящо за маниак-рибари, които имат зъл шеф и желаят по-всякакъв начин да го приплъзнат.  За целта винаги се държи в колата рачилото и една пластмасова кофа. Изчаква се шефът ненадейно да замине в командировка или да се запилее поне за няколко часа. Светкавично се купува половин килограм черен дроб, някаква друга карантия или в краен случай кокали. Отива се на гьола в Дружба – 2 (за софиянци) или на най-близкия до вас гьол, където е бъкано с речни раци – помнете, че нямате много време, защото шефът може да се върне. Continue reading →

Мезето от маринован скобар е занимание за рибари, изпаднали в почти маниакално опиянение от риболова и същевременно любители на чашката и моабета. Основната трудност се състои в набавянето на около 3-4 кг чистен скобар. Вариантите са няколко, в зависимост от склонността на риболовеца към или против нежното бракониерство. Ако изберете законния вариант, опитайте на небезизвестния вир в с. Пастух на река Струма. Continue reading →

Страшно мезе, понасящо големи количества руйно вино, е кайзерованият костур! Просто на човек да му “потекат лигите”, както се казва на каруцарски език, още в лодката, докато лови костура! А всъщност костурът е шир-потребата, нещо като остатъчен продукт при влаченето за бяла риба. Обикновено през юни-юли влачката дава приоритетно бяла риба, докато от август нататък повечето е костур и клен. В зависимост от гьола, атмосферните условия, степента на ослънчаване, бистротата на водата и куп други условности, които трудно се класифицират в каквато и да е закономерност, изберете най-подхо-дящия воблер. Continue reading →

Този комичен представител на риболовното братство не е бракониер – пъстървите са хванати на платения гьол над с. Добринище

Тая работа с хайвера си е живо бракониерство и е направо за бесилото, ама какво да се прави, като хайверът е много вкусна хапка. Всъщност проблемът е повече философско-етичен, отколкото правен. Раздвоението в главата ви идва от факта, че забраната за риболов у нас в сладководните водоеми по закон е от средата на април до края на май, изключая риболова на балканска пъстърва – от средата на септември до средата на февруари (за сивен и американка пък въобще няма забрана, защото официалната версия, е че не е известно през кой период точно се размножават). Continue reading →

Хващането на паламуд е сравнително сложна работа. Трудността се изразява в успешното комбиниране на няколко обстоятелства. Първо – паламудът се появява по черноморските брегове септември-октомври, но не всяка година; второ – трябва да намерите лодка, най-добре с местен рибар, който познава терена и явките на паламуда; трето – трябва да уцелите спокойно море, за да изпитате пълноценно удоволствието от риболова. В противен случай, ако хванете провезата (смяната на топла със студена вода), вълните са поне 5 бала, нищо няма да хванете, освен това още два дни ще ви мъчи морската болест. Continue reading →

Хващането на рапан не е голяма философия, освен ако не решите, че ви е необходим специален вид рапани, които живеят само в топлите морета. И тогава положението не е чак толкова безнадеждно, особено ако имате достатъчно пари да си финансирате едно пътуване напр. до Южна Африка. Хващането на рапан се извършва чрез гмуркане – най-лесно с маска и шнорхел. Внимание – в южните морета освен рапани се навъртат и акули, бъдете внимателни да не дадете фира. След като сте извадили необходимото ви количество рапани, по-интересна е процедурата по ваденето на рапана от черупката. Continue reading →

Една от най- големите атракции в “братска” Гърция е ловът на октопод, не защото е много трудно, а защото е много забавно. А и какво би била Гърция без октоподена салата, узо и сиртаки – една голяма скука!
Така, че въобще не си мислете да отпрашите на юг, без да се пробвате да издърпате поне един екземпляр от това кулинарно блаженство! Continue reading →

Салатата от сепия, гарнирана с черен ориз и вдъхновена от бутилка узо, е незаменимо мезе за зимните мрачни вечери, когато когато вятърът свисти в кордата на въдицата ви, а дъждът пръска почти хоризонтално в очите ви. Това е сезонът на сепията – от октомври до април. Ловът на сепия не е кой знае каква философия, но все пак са необходими известни умения, подходящ такъм и най-вече бърза реакция. Най-близкото място, което дава прилични екземпляри, е отново беломорското крайбрежие на Северна Гърция – кейовете на Керамоти, Неа Перамос, Ставрос и Олимпиади. Continue reading →

Риболовът на риба-платноход вече дълбоко навлиза в зоната на професионалния риболов, достоен само за най-най-откачените колеги, за които това занимание не е само хоби, а си е чиста проба диагноза в доста напреднал стадий. В случая е необходима не само голяма доза хъс, но и доста добра финансова подплатеност. Continue reading →

Интересното е, че тази рецепта я срещнах на три сравнително отдалечени едно от друго места по света – на френския остров Гваделупа (на малките Антили в Карибско море), в град Кепос на тихоокенския бряг на Коста Рика и на остров Мавриций. Може би общото на тези места е, че водите гъмжат от риба-платноход и това, че и трите територии са населени с потомци на някогашните чернокожи роби. Може би корените на този начин на приготвяне на рибата се крие някъде по бреговете на Африка. Така или иначе рецептата си я бива и е доста елементарна за приготвяне. Continue reading →

Ако вманиачаването ви към риболова е достигнало вече параноично измерение, след обилно плюскане и тежък запой е възможно в главата ви да се породят по-възвисени дръзновения, като например превръщането на непотребни наглед остатъци от рибата и другите водни твари, както и непотребни и стари такъми в ИЗКУСТВО.

Този “шедьовър” на риболовното заболяване е постигнат посредством аранжиране на кожа от двукилограмов костур, стара рибарска мрежа и ръждясала кука от кърмак (повод за лов на моруни на парагада).

Нарича се “УЧАСТ”.

Интересен в случая е методът на обработка на рибешката кожа. Костурът се дере внимателно, така че да излезе цялата кожа. Прецизно се изстъргват мазнините и остатъците от месото от вътрешната страна на кожата. Прави се отвара от смрадлика и в тава се разстила кожата. Отварата от смрадлика трябва да покрива кожата поне един пръст. Оставя се на балкона за около 40 дни. Имайте предвид, че в началото вонята е впечатляваща, така че се подгответе да понесете стоически гнева на домашните ви. След като престои в отварата от смрадлика, т.е. приключим с дъбенето на кожата, закачете я с щипки на една закачалка и закачалката оставете няколко месеца да виси на балкона. Добре е това да бъде през летния период, за да изветрее по-бързо. При изсушаването на кожата същата се свива на руло. Накиснете я за 2 дни в тава с обикновена вода, за да отпусне. Сушенето на изправена кожа се извършва по следния начин. Върху пода опъвате пешкир, отгоре слагате стари вестници, върху тях просвате кожата, отгоре отново стари вестници, отново пешкир и дървена плоскост за разпределяне на натиска. Плоскостта натискате с тежки предмети – имайте предвид, че при изсъхването кожата се опитва отново да се свие на руло, така че тежестта трябва да бъде достатъчна. След десетина дни кожата е готова да стане обект на полета на вашата творческа фантазия.

УСПЕХ !!!

(както е известно в зоологията, бозайниците имат обща черта в това, че много обичат да се перчат пред себеподобните си, а човекът все пак е вид бозайник, независимо, че много двукраки не приемат от чисто самолюбие факта, че са произлезли от маймуната)

Както многократно вече е обяснено по-нагоре, за тези, които са по-бавно схватливи, или за тези, дето четат по диагонал, отново повтарям рецептата за препариране на вашите трофейни глави от риби.

Главата се изчиства максимално добре от месото и другите меки хрущялни части. След това се поставя в достатъчно голям съд със саламура, така че да бъде изцяло покрита от саламурата. Ако препарирате риби като марлин, риба-меч, риба-платноход или други човкови риби, допустимо е мечът да стърчи извън съда със саламурата. Стърчащата част от човката се увива в мокър, няколко пъти сгънат вестник, като преди това между страниците се разстила морска сол. През цялото време на осоляването пръскайте вестника с вода, не допускайте да изсъхне. Саламурата се приготвя по следния начин: в съда сипвате хладка вода и пускате едно сурово яйце, което в началото потъва на дъното. След това сипвате бавно, разбърквайки водата, морска сол на кристали (горе-долу съотношението е 5:1 тегловни единици в полза на водата), докато яйцето изплува на повърхността и се покаже над водата колкото петстотинкова монета. Това значи, че разтворът вече е наситен; вадите яйцето, измивате го обилно с вода и го връщате в хладилника за повторна употреба.
Тъй като българската морска сол съдържа изключително много боклуци, те изплуват на повърхността на разтвора. Оберете ги с хартиена кухненска кърпа, като много бързо я плъзнете по повърхността, преди да се е разпаднала от водата. Това се прави обикновено няколко пъти, докато саламурата се избистри. Завирате главата в съда и ако е необходимо, обработвате стърчащите части, както е описано по-преди. Сменяте саламурата след 24 часа, защото вече е примесена с кръв. По принцип още един или два пъти на отстояние 24 часа сменяте саламурата. След това оставяте вашата трофейна глава още 1 седмица в бистрата саламура, сменяте я отново и я държите още 1 седмица. Най-накрая слагате главата в разтвор на 20:1 вода и оцет, за да предотвратите в първите дни на сушенето мухите да наплюят вашата риболовна гордост. Провесвате трофея на здрава рибарска корда на сухо и проветриво място и го оставяте да се суши в зависимост от съдържанието на мазнини в рибата достатъчно дълго време (този процес може да продължи и 2 години). В никакъв случай не допускайте по време на сушенето трофеят да бъде напръскан от дъжд или да поеме влага или роса. Това ще доведе до гранясване, пожълтяване и избиване на мазнини по повърхността на главата. По принцип те се чистят трудно с чист спирт, но това води до побеляване, което се мие с вода, и трябва отново да се суши отначало – въобще настава въртел.

Ако сте по-мързелив, но по-паралия, може да си позволите да дадете цялата риба на някоя фирма да ви я препарира и да ви я достави до вкъщи. Има два типа фирми – едните имат представителства по целия свят и може да се разчита на тях, но са скъпи и всъщност не препарират рибата, а правят полиуретанова отливка, която боядисват. Те ще ви я доставят без съмнение у дома, но за справка 103-инчов (160-паундов) ивичест марлин, уловен в Cabo San Lucas, Mexico, излиза до София като DHL-пратка с вкл. ДДС и други митнически такси около $4000.

Ако се доверите на някоя местна фирма, тя наистина ще препарира вашата трофейна риба както трябва, но вероятността да си получите трофея в София намалява, тъй като те нямат голям опит в логистиката по света.

ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, УЛОВЕНАТА ОТ ВАС ТРОФЕЙНА РИБА ЩЕ БЪДЕ ИЗЯДЕНА, КАТО В КРАЯ НА КРАИЩАТА ВСИЧКО МИНАВА ПРЕЗ ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО, НО ТРОФЕЯТ ОСТАВА В ГОДИНИТЕ, ДОРИ И СЛЕД КАТО ВАС НЯМА ДА ВИ ИМА. НАПРАВЕТЕ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА НАМЕРИТЕ НЕОБХОДИМИТЕ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА, ТАКА ЧЕ ВАШЕТО ДЕЛО И ВАШИЯТ ДУХ ДА ОСТАНАТ ЗА ПОКОЛЕНИЯТА !!!

Понякога в живота на риболовното братство има и трагични моменти.

Представете си, че цял ден влачкате при температура от 35 градуса под знойните лъчи на юлското слънце на яз. Студен кладенец; давате всичко от себе се, опънали сте 5 влачки, които постоянно заплитате, сменяте воблерите през 15 минути и нямате нито един удар – камо ли хваната риба.

Тогава, съветвам ви да отидете при бай Илия на брега на езерото в с. Калоянци; връзвате лодката за терасата на кръчмата, отивате в градината да се видите каква сте тиква и в крайна сметка си поръчвате кюфтета – много са вкусни.

За утеха човекът може да ви пекне и резен тиква със захар 🙂

Забележки и мнения от мърморещи (ако все пак има такива) – при арменския поп на адрес: София, ул. “Цар Борис I” № 4. На захапалите – кой джам, кой чушка – по-тихо похъркване, за да няма тиган с риба по главата, а на оцелелите в запоя – малко търпение (може със странично забавление) до следващия мохабет и НА СЛУКА !!!

Който чувства за необходимо да изрече зла или добра дума относно горното писание, може да го стори на следния e-mail: pishmanribar@gmail.com К`вото и да пишете, нито ще се разсърдя, нито пък ще се възгордея повече, отколкото съм се надул сега 🙂