Бялата риба е един доста предпазлив и ловък жищник и затова ловът и минава за занимание за напреднали въдичари. Принципно съществуват два начина за ловенето й – от брега на дъно и от лодка на влачене. Добри места за риболов са язовирите Овчарица (Меката на риболова), Ивайловград, Студен кладенец и особено яз. Искър за трофейни екземпляри. С изключение на яз. Искър риболовът на другите три места от брега има вероятност да бъде увенчан с успех. Постройката на линията е следната – въдица с акция 50-100 г с мек връх за по-далечно хвърляне, влакно – 0,25-0,3 капрон или 0,4-0,5 найлон; на основното влакно преди вирбела се монтира подвижна плоска тежест 80-100 г, след това идва вирбел и повод от две части – горната е найлон, след това вирбел, ванадиев повод и обезателно бяла кука. Стръвта е жива рибка – обикновено каракуда или уклей. Особеното при бялата риба е, че тя е изключително предпазлива – когато атакува стръвта, тя не я поглъща веднага, а само я захапва и побягва; ако усети съпротивление, я пуска. Затова се практикува методът на подвижната тежест, за да има линията минимално съпротивление. Зъбите на бялата риба са многобройни и остри като бръснач – не пестете от ванадиевия повод, защото със сигурност хванатият екземпляр след поглъщането на рибката ще пререже найлоновия повод и ще си скъсате нервите от яд.
За другия метод – на влачене, ви е необходима лодка и въдица със същата акция и влакно. На основното влакно се монтира вирбел, след това чрез повод от ок. 80 см рапала или блесна. В зависимост от случая изпробвайте различни рапали – повърхностни, потопяеми, непотопяеми с голяма лопатка, която при влачене ги забива на дълбоко, и други изкуствени примамки като силиконови туистери или силиконови рибки. Бялата риба няма определена дълбочина на пребиваване и предпочитания към брега или навътре – просто опитайте навсякъде и с всички възможни изкуствени примамки. Лодката се кара със скорост от ок. 1-2 възела в час. Принципно в качеството си на хищник бялата риба е най-активна през нощта, но практически се лови по-слабо и по обяд.
След като сте набавили необходимото ви количество бяла риба, направили сте полагащите се фотографии и сте вдигнали шум до небесата, пристъпвате към приготвянето й.
Рибата се почиства от вътрешностите и се слага цялата с главата и опашката в тенджера със студена вода (колкото да я покрие и малко отгоре) заедно с една връзка корени за супа, една глава ситно нарязан лук, един ситно нарязан морков, два дафинови листа, десетина зърна черен пипер и щипка сол. Вари се – ако е след размразяване 10-15 минути са достатъчни, иначе се разпада. Като уври, се поставя в чиния или плато, в което ще се сервира. Междувременно 
1/4 пакетче желатин се разтваря (според инструкциите на опаковката) и се добавя към 50 г от бульона от варенето, прецеден през марля. Като поизстине малко, с четка или с парченце марля се маже върху рибата – на няколко пъти, като всеки път се изчаква малко да стегне. Така се получава гланц. Оставя се в хладилник.
Преди поднасяне се украсява с магданоз, кисели краставички, морков и лимон. Сервира се със сос, съдържащ майонеза, кисело мляко, чесън и копър, и пържени картофи или картофена салата, кисели или пресни краставици.
Ако пък недай си Боже сте валат и не успеете да си набавите необходимата бяла риба, то опитайте се с канджа да си ковнете някоя случайно преминаваща покрай лодката ви, подгонена от ловджийските кучета сърничка. За приготвянето й се обърнете към литературата, касаеща ловните лакардии.
ДОБЪР АПЕТИТ !!! НА ТОЗИ, КОЙТО НЕ ХАРЕСВА МЕЗЕТО ВИ, КАЖЕТЕ, ЧЕ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ЩЕ ПУСНЕТЕ ЕДНА ЖИВА БЯЛА РИБА В ГАЩИТЕ МУ !!!