Риболовът на риба-платноход вече дълбоко навлиза в зоната на професионалния риболов, достоен само за най-най-откачените колеги, за които това занимание не е само хоби, а си е чиста проба диагноза в доста напреднал стадий. В случая е необходима не само голяма доза хъс, но и доста добра финансова подплатеност. Тъй като рибата се среща само в тропическите открити соленоводни басейни, преди да се решите да опитате, постарайте се да си набавите по някакъв благоприличен начин (такъв, който няма да ви прати зад решетките) поне една сума от порядъка на 8-10 хил. евро. След като си набавите необходимите средства, съветвам ви да прочетете отново (ако вече сте чели) произведението на Хемингуей “Старецът и морето”. Тогава ще разберете теоретично въобще за какво става дума – практическата част тепърва предстои.
Рибата-платноход е далечен роднина на марлина и заедно с рибата-меч спадат към групата на т.н. ненаучно казано клюнови риби – в английския език има по-добър термин – Billfish.
Удобните дестинации от гледна точка на географското местоположение на България са Персийският залив и Малгашкият проток – който не е внимавал в час по география, да направи справка в интернет! И двете си имат плюсове и минуси. За държавите, прилежащи на Персийския залив, ни е необходима виза, но пък затова например за Дубай тя се вади сравнително лесно чрез някоя туристическа агенция. Освен това възможността да се ограничите във времето, съответно в разходите, е по-голяма, тъй като Дубай е по-близо до нас, естествено, ако не си падате по шопинг-туризъм, там освен да се лови риба, няма какво друго екзотично да се преживее – не броим пърженето по басейните на петзвезните потънали в лукс хотели – това не е амплоато на истинския риболовец . 
За някои от държавите, прилежащи на Малгашкия проток, също ни е необходима виза, но например до Майоте се пътува дори с лична карта, защото отскоро този остров има статута на отвъдморски френски департамент –т.е. все едно, че пътувате до която и да е страна от Европейския съюз. За Мадагаскар визата се вади при пристигане на летището срещу някаква смешна сума. До там се лети през Париж – веднъж седмично има полет до Антананариву (Тана) – столицата на Мадагаскар. От там още 2,5 ч се лети до Нози Бе (остров на севе-розападното крайбрежие в Малгашкия проток). Ако имате късмет, понякога полетът Париж – Тана има междинно кацане на Нози Бе. През интернет си резервирайте хотел и искайте от хотелиера да ви намери лодка. Тъй като целият туристически бизнес на Нози Бе се държи от бели авантюристи, оженили се и останали да живеят там (главно западноевропейци и южноафриканци), те взаимно се поддържат – ако влезете в контакт с хотела, лодката в кърпа ви е вързана, и обратно – ако се свържете с корабособственика, той ще ви намери подходящ хотел. Като цяло риболовът на Нози Бе е най-върховното приключение, съчетано с неземна екзотика и неописуемо изтънчена гурме-кухня. Морето е по условие доста спокойно, хотелите са малки, потънали в зеленина, с подчертан домашен уют, където белият човек е на пиедестал. Извън хотела е пълна кочина и мизерия, но там работа нямате. Рибата, която хванете, ще ви бъде приготвена по неземно вкусен начин в хотела срещу сумата, която давате у нас за обяд в кварталната шкембеджийница. Вината са внос от Южна Африка с изключително високи качества, на цена, която у нас плащаме за кана долнокачествено наливно вино.
Риболовът на риба-платноход е едно от големите странности – за целта ви е необходима въдица с акция поне 300 Lbs, съответно капронова корда със здравина 130 Lbs, разбира се мултипликатор – най-добре модел Penn International II (може и някоя друга суроватка, но когато започнете да се борите с огромната риба, ще разберете разликата между Penn и всички останали), и най-странното – парцал. Да, рибата-платноход не се лови на кука, а на парцал, подобен на тия, с които се мие подът – на фъндъци. Парцалът се премотава през средата през монофилна линия поне 1,5, която се превързва чрез обикновен възел за вирбел през средата на парцала, след това единият край на кордата се връща по повода, така че практически поводът става двоен, като през 1-1,5 м се прави общ клуп. Поводът е най-малко 5 разпъна на двете ръце дълъг. Двата свободни края на линиите от повода се привързват към мастит вирбел с капацитет поне 180-200 Lbs чрез общ възел тип бесило. Карабината е със същия капацитет. От тук нататък нещата са общоизвестни като при нормално влачене, изключая, че скоростта на влаченето е около 15-17 възела. Както при останалите клюнови риби, хванатата риба е изключително активна и акробатична и създава едно неописуемо шоу в първите минути. Логиката на използването на парцала е следната – тъй като клюнът на рибата-платноход е много грапав, като раш-пила, при бързата скорост на движение многобройните възли по повода създават впечатлението за бързо движещ се повърхностен пасаж малки рибки; фъндъците на парцала при тази скорост се подхвърлят по повърхността на вълните, създадени от лодката, и наподобяват преследващ пасажа калмар. Естествено в хранителната верига рибата-платноход е над калмара и от своя страна преследва калмара. 
По всяка вероятност рибата, преди да погълне калмара, го удря с клюна, което всъщност е пагубното за нея, тъй като фъндъците се омотават около клюна и вследствие на грапавостта му и високата скорост на лодката рибата не може да се освободи. След няколко минутни акробатични скокове, които е желателно да бъдат запечатани от придружителя ви на камерата, рибата се мушка на дълбокото. По принцип рибата-платноход се изморява пъти по-бързо от другите клюнови риби и ваденето й на лодката не е особено голям проблем в сравнение с този при марлина. Естествено вие сте вързани за специалния стол на кърмата, въдицата е вързана за стола, а освен това един от екипажа, в случая момчето за всичко, стои зад вас, готов да ви хване в случай, че рибата дръпне толкова силно, че скъса коланите, с които сте вързани, или да ви предпази с подръчни средства в случай, че рибата са изплаши и скочи на кърмата. Тогава има опасност да бъдете пронизан от острата й човка – има такива случаи.
Майсторлъкът на риболова на риба-платноход с парцал се състои в нагласянето на аванса на мултипликатора в оптимално положение, така че линията да бъде винаги изпъната, но не прекалено стегната, за да се скъса. Естествено, останалото лежи на вашите плещи – когато рибата се дърпа силно, не е необходимо да навивате; щом забележите, че опънът започва да отслабва, веднага трябва да започнете да навивате чрез обичайната за риболов на едри риби техника – свивате колената, като се навеждате и придвижвате тялото по подвижната шейна към посоката откъм опъна; същевременно навеждате върха на въдицата и енергично навивате. След това започвате да опъвате колената, като избутвате тялото назад, изправяте максимално торса и с двете ръце, без да навивате, вдигате върха на въдицата. И така, докато докарате изморената риба до борда на лодката. Когато началото на повода вече е достижимо от лодката, един от екипажа хваща с ръкавица повода малко под вирбела (вие вече не навивате) и държи линията опъната; друг хваща рибата за клюна, а вие хвърляте въдицата, развързвате се и с канджата коввате рибата към опашката. Тогава тримата с дружни усилия трябва да успеете да я прехвърлите през борда в лодката.
Чак когато рибата е вече в лодката, ви се разрешава да се отдадете на емоции и дори на глътка алкохол или друго ободряващо питие за изправяне на ушите.
Оттук нататък нещата са далеч по прости. Първо рибата трябва да се одере – с остър нож правите срез от едната страна на гръбната перка, напречно до опашката, по дължината на горната част на коремната кухина и напречно до хрилната кост. Кожата се отделя от филето първо откъм хрилната кост и след това чрез дърпане се обелва тялото по посока опашката. Филето се вади чрез задълбаване на разреза, който вече сте направили надлъжно на гръбната перка, като плъзгате острието по гръбначния стълб. Филетата се вадят на парчета от по 2-3 кг. Вътрешностите сами изпадат. След това повтаряте операцията от другата страна на рибата и последно отделяте главата от гръбначния стълб. Всъщност вие запазвате за себе си филето за ядене и главата за трофей. Заслужава си да се запази гръбната перка също като трофей, но предвид отдалечеността на района, доста сложно е пренасянето й до България инкогнито.
Маринованото филе от риба-платноход минава за едно от най-изисканите мезета, за което в топ-ресторантите на световните метрополи се плаща трицифрено число в евро.
А всъщност таз вкусотия се приготвя изключително просто. Нарязвате ½ кг рибено филе на много тънки резенчета по дължината на мускулните влакна. Приготвяте маринатата от 200 мл прясно изстискан лимон, 60 мл бял оцет (може и ябълков), 60 мл зехтин,1 люта чушка, ситно нарязана без семките, 10 г захар, една ситно счукана скилидка чесън, две щипки сол и две щипки черен пипер. Всичко това се смесва добре в плосък стъклен съд и отгоре поръсвате с малко ситно нарязан пресен магданоз. Поставяте резенките филе в маринатата и покривате съда с PVC или алуминиево фолио. Оставя се да престои в хладилника минимум 3 часа, максимум 8 часа. Изцеждате филето от маринатата и го сервирате студено с подходяща аранжировка. Всичко това може да го приготвите и у нас, ако филето веднага след транжирането бъде шоково замразено. Полетът до Париж е 8 часа, а до София още 2, така че ако в последния момент преди тръгване сложите дълбоко замразеното филе в куфара, то до София ще издържи, без да се размрази – знам го от опит. Въпросът е как да се справите с преминаването на граничния контрол, без да ви хванат, че вкарвате в ЕС храни – на европейските летища има датчици за храни, но и тук има майстория. Същото касае и вкарването в ЕС на препарираната глава на рибата-платноход.
След като отрежете главата, почистете я и от най-малките остатъци от хрилете и другата мека плът. След това в достатъчно голяма кофа (така, че да покрие цялата глава) правите наситен разтвор от вода и морска сол (вж. раздел 2.2.1.) и накисвате главата. Тъй като със сигурност клюнът ще стърчи извън кофата, намокрете един двойно сгънат вестник, след това внимателно го разгънете, разстелете морска сол от едната страна на разгънатото и отново го затворете, така че солта да остане между страниците равномерно. Навийте го около носа на рибата, като периодично, напр. 2 пъти дневно, го напръсквайте с вода, така че винаги вестникът да е влажен.
Първите три дни сменяйте наситения разтвор, както и вестника около клюна, ежедневно. След това през ден. Хубаво е главата да престои в разтвора ок. 10 дни. След това я закачете на сухо и проветриво място да изсъхне. В зависимост от това кога се връщате обратно у дома, главата ще бъде по време на транспорта в по-готов или обратно, в по-миризлив вид. Транспортирането трябва да стане по следния начин – часове преди излитане пълните главата с морска сол, увивате я в множество вестници, след това напръсквате обилно вестниците с Killtox и я увивате многократно в здрави найлонови пликове. Всеки плик поотделно се бандажира със Scotch; най-накрая я увивате с мръсните си дрехи в насипно състояние и я завирате в куфара. По същия начин се бандажира в множество найлонови пликове и замразеното филе – и то се увива с мръсните дрехи.
Тази технология лично съм я изпробвал успешно по следните направления със следните неща:
- Нози Бе – Тана – Йоханесбург- Атина – София с филе риба-платноход, филе крокодил и глава от риба платноход;
- Лос Кабос – Мексико Сити – Амстердам – София с глава от марлин, носове от марлин и филе от акула и филе от дорадо;
- Мавриций – Франкфурт – София с две глави от уаху.
Предполагам, че ако бъдете хванати от митническите власти, особено в Германия, ще настане голям скандал, но все пак и това е тръпка и част от риболова е да притежавате вкъщи препарирана глава от хваната от вас такава риба.
ДОБЪР АПЕТИТ !!! НАЙ – ДОБРЕ Е ДА КОНСУМИРАТЕ ТОВА БОЖЕСТВЕНО МЕЗЕ САМ ИЛИ С НАЙ-БЛИЗКИТЕ ВИ ХОРА. ВСИЧКИ ДРУГИ ЩЕ СЕ ПОДРАЗНЯТ, ЧЕ СЕ НАДУВАТЕ, И ЩЕ ВИ ОБВИНЯТ, ЧЕ СТЕ КУПИЛИ ФИЛЕТО ОТ МЕТРО; ТАКА ЧЕ МАЙНАТА ИМ !!!