Салата сепия с черен ориз по лимноски *****

Салатата от сепия, гарнирана с черен ориз и вдъхновена от бутилка узо, е незаменимо мезе за зимните мрачни вечери, когато когато вятърът свисти в кордата на въдицата ви, а дъждът пръска почти хоризонтално в очите ви. Това е сезонът на сепията – от октомври до април. Ловът на сепия не е кой знае каква философия, но все пак са необходими известни умения, подходящ такъм и най-вече бърза реакция. Най-близкото място, което дава прилични екземпляри, е отново беломорското крайбрежие на Северна Гърция – кейовете на Керамоти, Неа Перамос, Ставрос и Олимпиади. Необходима ви е спинингова въдица със средна акция, макара с особено голяма предавка, влакно ок. 0,4 и воблер тип скарида. Последното ще си го набавите на място от рибарските магазини, а другото го има и у нас. Единствената особеност на постройката на въдицата е връзката на основната линия с повода – вирбел с карабина се монтира на основното влакно, а поводът има отделно обикновен вирбел. Поводът е дълъг ок. 1,2 – 1,5 м и завършва с малък вирбел с карабина, на който се закача директно воблерът – дори не е необходимо за монтажа му да правите сложния възел тип “рапала”. Тази особеност е продиктувана от поведението на сепията. Тя не напада движещата се примамка. Обикновено живата скарида стои непод-вижно във водата и само от време на време се стрелка; затова не е необходимо връзката на воблера с повода да е такъв, че при влачене воблерът-скарида да напо-добява зигзагообразно движение; напротив, скаридата се стрелка право-линейно и затова връзката трябва да е по-твърда. Не забравяйте обаче, че сепията, подобно на октопода, плува на принципа на “джета”, изтласквайки вода през тялото си, а воблерът-скарида е конструиран с гривни от шипове без контри и поради тази причина бързото и равномерно издърпване на линията лежи в основата на успешния му лов. Цветът на воблера зависи от светлинните условия, но най–добре е денем да изпозвате жълти или розови воблери, а привечер и по тъмно фосфоресциращи. Линията се запраща максимално навътре, оставя се 5-6 мин. да потъне и след това през 5-6 минути се придърпва с по 50 см рязко. Усещането на уловената сепия е все едно че влачите парцал. Тогава започвате равномерно да набирате максимално бързо; не се опитвайте да разхождате сепията, за да я уморите – няма смисъл, ще се откачи. Вади се рязко на кея, без да спирате да набирате макарата. Щом сепията тупне на плочника, сама ще се откачи от воблера. Внимание, пазете се от нея да не ви наплюе с черното си мастило, от което няма чистене, още по-малко пране на дрехите – сепията извън водата плюе до 2,5 м. Най-добре, след като тупне на плочника, хванете я отзад и веднага я затворете в някакъв съд с капак; не я слагайте във вода, защото тя така и така ще изпусне мастилото и само ще го загубите във водата – то е много ценно за приготвянето на ориза. След час-два сепията ще умре, тогава внимателно разпорете мастилената й торбичка, без да я вадите от съда, и отделете всичкото мастило в отделен съд. Сега вече можете да я почистите от вътрешностите.
Приготвянето на салатата се състои подобно на октоподената салата в сваряването на звяра със сол, черен пипер и дафинов лист, като не забравяйте да смените първата сварка. Общо се вари ок. 1,5 ч, но най-добре е да проверявате с вилица дали месото е увряло. След това мезето се разфасова по дължина на ленти, аранжира се в чиния, залива се с тасоски зехтин и винен оцет и се гарнира с шайби кромид лук. Гарнитурата от черен ориз също е елементарна за приготвяне – за мастилото на една средно голяма зряла сепия са необходими две шепи ориз (съветвам ви, използвайте “басмати” – най-вкусен е!). Сварявате го в подсолена вода, оцеждате го през гевгира, нарязвате много ситно, може и с електрическата резачка за зеленчуци, почти до каша, една глава кромид лук и 3-4 скилидки чесън. След това запържвате леко ориза заедно с лучено-чесновата каша в зехтин, преди да свалите запържения ориз от огъня прибавяте мастилото и още 30-40 секунди го оставяте на огъня, докато бъркате добре сместа. Оризът се аранжира в отделна чиния, отново гарниран с кромид лук. Мезето е убийствено, подплатено с узо и сиртаки.

НАЗДРАВЕ И ДОБЪР АПЕТИТ !!! АКО ТАЙФАТА МЪРМОРИ, ИЗГОНЕТЕ Я И СИ ЛАПНЕТЕ МЕЗЕТО САМИ. НЯМА ДА СГРЕШИТЕ !!!

This entry was posted in Мезета за запой, Беломорски салтанати. Bookmark the permalink.