Каранкс (kingfish) по малгашки ********

Каранксът има много имена, които всяват объркване в главата на странстващия по света рибар. Във френскоговорещия свят, вкл. бившите френски колонии, се нарича така – това название е възприето и у нас. В английскоговорещия свят се нарича джак (Jack), но незнайно защо в разговорния английски, особено в южното полукълбо, се използва названието кингфиш (Kingfish) т.е. кралска риба, което е всъщност съвсем друг вид риба. В Гърция и Кипър е известно наименованието “маятикос”, но и там терминът “василикоспсари” се отнася за същия вид, а не за тази, която по дебелите книги е описана като “кралска риба”. Така или иначе, каранксът наподобява много на огромен тумбест сафрид . Тая работа с названието му си е голяма каша и по-добре е да не се занимавате с това, а да я ловите.

По двата бряга на Латинска Америка риболовът на каранкс е по-успешен на влачка на воблер в прибоя – внимавайте с вълните; съществува реална опасност да ви захлупи огромна вълна, да преобърне лодката или директно да изхвърли лодката на плажа. По южните морета каранкс се лови навътре, където пасажите сардина играят на повърхността. Необходими са ви тежка спинингова въдица с акция поне 50 -150 грама, здрава спинингова макара –напр. PENN Slammer Live, и корда монофилна 0,8. Лови се на тежки попъри (ок. 350-400 г) – вж. снимката. Неудобството на това занимание е свързано с огромна хамалогия. Изискват се особено здрав кръст и силни ръце. Попърът се замята отвъд играещия пасаж сардина и много бързо се навива. Целта е попърът да създава плясъци на повърхността, които наподобяват скачаща риба. Ударът е светкавичен и много мощен.

Каранксът е пасажна проходна риба, изминаваща огромни разстояния, и има изключително добре развита мускулатура – така че ако ви удари каранкс, Господ да ви е на помощ. Ще падне голямо дърпане; е, не чак толкова, колкото при марлина, но предвид спининговата макара, усилията от ваша страна ще ви се видят огромни. Рибето се вади задължително с канджа на борда. По този начин може да хванете и риба-еднорог, която също е доста вкусна и се приготвя по същия начин. Оттук нататък нещата са по-миролюбиви. Вадите филето и го осолявате; оставяте да поеме солта ок. час-два в хладилника. Тавичка от алпака намазвате с масло отвътре, поставяте филетата и отгоре ги поръсвате със счукан чесън. Върху всяко филе поставяте бучка масло и всичко поливате със сока на два прясно изстискани лимона. Пече се във фурната около час при температура 220 градуса, като последния четвърт час печете само отгоре. Блюдото се сервира, гарнирано с резенчета лимон и доматени шайби, върху канапе от ситно нарязана маруля и шайби кромид лук. Естествено, не забравяйте и бутилката бяло вино – този път по ваш избор.

ДОБЪР АПЕТИТ И НАЗДРАВЕ !!! МЕЗЕТО НАИСТИНА Е МНОГО ВКУСНО. НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ, ЧЕ НЯКОЙ ЩЕ МРЪНКА. АКО ВСЕ ПАК ТОВА СЕ СЛУЧИ – ВЪЗНАГРАДЕТЕ ГО С ПРЕЗРЕНИЕ !!!

Comments are closed.