Салата октопод по гръцки *****

Една от най- големите атракции в “братска” Гърция е ловът на октопод, не защото е много трудно, а защото е много забавно. А и какво би била Гърция без октоподена салата, узо и сиртаки – една голяма скука!
Така, че въобще не си мислете да отпрашите на юг, без да се пробвате да издърпате поне един екземпляр от това кулинарно блаженство!

Такъмът е много прост – у нас не се продават такива неща, но можете да си ги набавите от всеки риболовен магазин, дори и в най-затънтеното кътче на южната ни съседка. Ако сте много нетърпелив, посетете по пътя риболовния магазин в центъра на Драма, веднага след кръстовището за Серес от дясната страна (паркирането е малко шибано, но ако сте за кратко, включете аварийните светлини и спрете пред магазина). Другата възможност е на пристанището в Кавала от лявата страна по посока фериботния кей (пак пазарувайте на аварийни светлини). Необходима ви е пластмасова шпула, 50-60 м влакно от 0,8 мм нагоре, обикновен вирбел и силиконов рак (последното е чисто гръцка измислица и в началото буди смях при вида си – оставате с впечатлението, че сте свили на малкия си син играчката). Независимо от комичния вид на това творение на риболовната мисъл, то много добре функционира. Кордата се намотава на шпулата, реже се ок. 1 м от кордата, монтира се вирбелът, след това се връзва останалият 1 м от линията и накрая се връзва “играчката”. Внимание – октоподът е много жилаво животно и затова внимавайте при връзването на възлите около вирбела и при “играчката”; считайте, че правите сомски възли – най-добре е да използвате тип “бесило”. Октопода го търсете около брега, най-добре е по кейовете и риболовните пристанища. Октоподът е хищник, който не прощава и на мършата, затова най-често се навърта около рибарските лодки, където се изхвърлят от мрежите рибни остатъци. По принцип октоподът живее в дупки в скалите и под камъните, но предвид използваната система не е препоръчително да замятате върху подводни камъни, защото ще закачите такъма. От тази гледна точка най-подходящото място са рибарските кейове. Първо, там дъното е песъчливо, второ, стената на кея е изградена от камъни, където има множество дупки, трето, има обилна храна от рибните остатъци, и не на последно място, тези кейове са лесно достъпни и преди вас колегията отдавна е изорала дъното и каквато и закачка да е имало, отдавна е извлечена. Такъмът се хвърля чрез завъртане или засилване максимално навътре, изчаква се да падне ракът на дъното и след това се придърпва много, много бавно, на пресекулки. Целта е да се имитира, че силиконовият рак се придвижва като истински. Между придърпванията оставете пауза от по няколко минути. Октоподът напада светкавично, ще усетите, че едва ли не сте закачили някакъв парцал и го теглите – ТОВА Е ОКТОПОД. Светкавично започнете да набирате жилката; имайте предвид, че повечето модели силиконови раци са с куки без контри, а тъй като октоподът се придвижва на принципа “джет” – засмуква вода в тялото си, която изхвърля отзад, т.е. не може да плува назад, би се опитал да избяга напред, то трябва да теглите линията по-бързо от максималната му скорост (2 км/час), и то равномерно!!!

И така, вие сте издърпали първия си октопод – от тук нататък започва потната част на мероприятието. Първо, октоподът трябва да се умъртви, защото издържа доста време извън вода и в момента, като се освободи от силиконовия рак, което става тутакси, щом тупне на кея, би се опитал да избяга отново във водата. Няма смисъл да се опитвате да го ловите за пипалата, те са покрити със смукала, които биха се впили във вас и усещането не е особено приятно. Затова по най-бързия начин го намушкайте с ножа между очите. След няколко минути вече е мъртъв и готов за по нататъшна обработка. Първо разпорете внимателно корема, извадете вътрешностите, без да наранявате мастилената торбичка. Мастилото на октопода е божествено вкусно. Мастилото го отделете в отделен съд – ще ви потрябва за приготвянето на гарнитурата ориз с мастило (вж. “салата от сепия”). След това октоподът се бие в земята, на камък или на някакъв друг твърд предмет 40 пъти (не на пясък, защото ще се набие пясъкът в месото). През 4-5 удряния октоподът се разтърква чрез въртеливи движения върху мокра повърхност. Целта е месото да стане крехко. Кога мезето става крехко, се познава, като се хванат две съседни пипала и се опънат настрани – ципата между тях трябва да се цепи много лесно.

Приготвянето на мезето е най-лесната част от заниманието. Слагате октопода в тенджера, посолявате, наливате вода така, че целият октопод да бъде покрит, и кипвате водата. Водата ще почервенее, сменяте я, отново покривате мезето с вода в тенджерата, посолявате, добавяте няколко зърна черен пипер и малко дафинов лист; варите 1,5 – 2 часа – най добре е да проверявате с вилица дали месото е увряло. Мезето се нарязва на търкалца (пипалата и тялото); изчаква се да изстине, залива се със зехтин (най-добър е тасоският) и оцет (не използвайте балсамико – за тая работа не става); гарнирайте с шайби кромид лук и сте готови за изискан запой. Необходими са ви само още няколко бутилки узо (най-добре е серското узо “Магия”, но у нас не можете да си го набавите, затова се задоволете с “Пломари”) и диск със сиртаки; викайте тайфата и започвайте.

НАЗДРАВЕ !!! НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА ПОДТИКВАТЕ ТАЙФАТА НЕПРЕКЪСНАТО ДА ПОВТАРЯ КОЛКО Е ВКУСНО МЕЗЕТО – ТЯ ТАКА И ТАКА ЩЕ ГО СТОРИ. ПРОСТО МЕЗЕТО Е ВЪЛШЕБНО – АКО, НЕ ДАЙ СИ БОЖЕ, НЯКОЙ ПРОМЪРМОРИ, МАЙНАТА МУ – НЕ РАЗБИРА ОТ ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ !!!

Comments are closed.