Син атлантически марлин по кабовердиански ************

Несъмнено риболовът на син атлантически марлин е най-най-върховното изживяване, за което вманиаченият колега би могъл някога да дръзне да си мечтае. Това е, така да се каже, мерцедесът на риболовното занимание с най-висок коефициент на уважение от страна на риболовното братство. Може още много страници със суперлативи да бъдат изписани, но всъщност е безсмислено, ако не притежавате два основни компонента на нашето съвремие – авантюристичен дух и пари – всичко друго са празни приказки и емоционални лакардии. Само този, който е ловил марлин, знае за какво става дума. Иначе мнозина са тия, дето са чели “Старецът и морето” на Хемингуей и надълго и нашироко биха ви обяснили как точно се лови син марлин – естествено на кукичка за син марлин, както африкански слон се трепе с пушка за африкански слон! Ако трябва да бъда искрен, месото на синия марлин въобще не е толкова вкусно, колкото би се предполагало вследствие на ореола, създаден относно ловенето му – месото му е средно тричаво и човек трябва доста да се постарае да го приготви така, че да не отнесе скандала от поканените гости. Приложената рецепта максимално ще ви даде възможността, ако сте хванали марлин, да го приготвите така, че да отървете шамарите – мърморенето така и така трябва да го калкулирате в сметката. Но при гощаването на тайфата наблегнете главно върху процеса на ловенето на синия марлин и прибутайте възможно максимално назад вкусовите му качества. Това е единственият начин да бъдете оценен по достойнство. Синият атлантически марлин се среща на много места из Атлантика, но тъй като е включен в червената книга на изчезващите животински видове, на повечето места ловът му се свежда до catch & release (хвани и освободи), за което капитанът на лодката, от която сте уловили марлина, ще ви даде грамота, но пък няма да имате възможност да опитате и да раздувате след това колко тричаво е месото на марлина. Едно от малкото останали места, където все още при известни обстоятелства бихте могли, ако хванете марлин, да опитате месото му, е Република Кабо Верде (на по-разбираем български – острови Зелени нос). Островният архипелаг се намира на ок. 1000 км западно от Сенегал по посока Бразилия. До там се пътува със самолет през Лисабон. Авантюрата започва още на летище София, когато отивате да си резервирате самолетния билет дотам и обратно, разбира се, след като сте направили пълна справка в интернет за полетите, разписанията, авиокомпаниите, междинните летища на прекачване, необходими визи и т.н. Ако на летището ви кажат, че до там нищо не лети, не им вярвайте, пъхнете им под носа разпечатките от интернет. Истината е следната – за Кабо Верде българинът получава входна виза на летището на о-в Сал (международното им летище) срещу 45 евро, полетът е с прекачване в Лисабон – до там с България еър, а от там с TACV (кабовердиански авиолинии). В Лисабон си оставете време да обиколите риболовните магазини, за да си набавите необходимите такъми за лов на марлин. Ако разчитате да намерите нещо в Кабо Верде – забравете – там са по-бедни от църковни мишки, освен това са олимпийски мързеливи. Та до о-в Сал летите с що-годе прилични самолети, но от Сал до о-в Сао Висенте (островът на крайната ви дестинация) Господ да ви е на помощ! Необходимо ви е предварително по интернет да си резервирате хотел и лодка за риболов в Миндело (главния град на о-в Сао Висенте), тъй като и двете неща не са в голямо изобилие. Дотук с лошата страна на риболова – за компенсация на дългия и уморителен път в Миндело ще намерите една много приятна атмосфера – рибарски кръчми с музиката на Сезария Евора и Илдо Лобо, неимоверни количества морски деликатеси на смешни (от европейска гледна точка) цени и много, много слънце. Реално погледнато, това е едно от малкото места по света, където на седемнадесетата секунда, след като сте далдисали във водата, излизате с харпунираната от вас риба; където съвсем реално е да хванете от брега на въдица 20-килограмова акула мако или пък да се гушкате със стокилограмова морска костенурка на плажа, която току що е снесла яйцата си в пясъка – и разбира се, да измъкнете от морските глъбини 485-килограмов син марлин! Е, последното, за съжаление не ми се случи – моят марлин беше само 40-килограмов, но всичко останало описано преди това не е разтягане на локум.

И така, вие оставяте настрана за известно време местната музика с пунша и грога, рибните деликатеси и жените с шоколадов загар на кожата и се съсредоточавате върху лова на синия атлантически марлин. Необходими такъми – въдица с акция, не по-ниска от 300 либри, макара – най-добре Penn International с вместимост поне 1200 ярда, и влакно минимум 1,4 мм дакрон с пределна якост поне 200 либри. Ако си платите 650 евро на ден, ще получите всичко това в рамките на риболовния излет с някоя от лодките, стопанисвани от европейци. Ако ходите на риба с местен, трябва предварително да си набавите всичко това от Европа. Тук точно се сблъскваме с хамлетовия въпрос – ако сте с лодка на европеец, уловената от вас риба марлин ще трябва да пуснете, за което ще получите грамота, а ако сте с местен, ще я изядете. От друга страна, вятърът на Кабо Верде духа денонощно и целогодишно като за световно – това е мястото в Атлантика, където се зараждат циклоните, които постоянно тормозят Карибите и атлантическото крайбрежие на Щатите – вълнението в най-добрия случай е поне 4 бала. Като се има предвид, че лодките на местните са черупки, а на бреговата охрана не може да се разчита при бедствие поради липса на такава, по-добре и по-сигурно за вашия живот е да наемете лодка на европеец, нищо че няма да можете да опитате от марлина – той така и така е доста тричав. За да се убедите в тази истина, купете си филе от марлин от местния рибен пазар – нека друг рискува живота си. Вълнуващото е самият риболов – всичко е изключително екстремно – като се започне от постройката на линията, та до самото вадене на рибата. Лодката е оборудвана с две странични хоризонтални мачти на двата борда, чрез които се прави разпънката на бордовите въдици посредством щипки; кърмовата въдица е една. Задължително вирбелите са от най-тежкия вид с носимоспособност от поне 350 либри, като след привързването на вирбела линията се удвоява към основното влакно на около 3-4 м. Стръвта представлява изкуствен калмар в различни цветове; линията на повода е метално въже 3,5-4 мм. Влачките се пускат сравнително близо – до 30-50 метра зад кърмата, като образуват клин – кърмовата влачка е най близо до лодката. Лодката се движи с около 3-4 възела. Задължително авансът на макарите се регулира оптимално, за да имате достатъчно време при удар да седнете в стола и да се вържете с коланите. Последното е абсолютно задължително, в противен случай марлинът ще ви отнесе като бръмбар сламка през борда барабар с въдицата. При удар марлинът за около 2-3 минути прави изящни, достойни за снимка акробатически скокове; не се опитвайте вие да снимате; нямате време – използвайте този период да се вържете здраво за стола, както да обезопасите и въдицата – нека друг снима. След като марлинът приключи с показните скокове, той се гмурка стремглаво много надълбоко – може да стигне и до 600 м. През това време макарата бясно се развива под звуците на чаткащия аванс. Заемете удобна позиция на стола, защото следващите минути и дори часове ще берете ядове. Когато макарата доближи края на линията, започнете бавно да затягате аванса. След това започва истинската битка – въдицата е опряна в специалния колан на корема ви; при навеждане на тялото навеждате и върха на въдицата, свивате краката в коленете и набирате макарата колкото можете; след това се отбутвате с крака в стъпенката на стола, изправяте тялото и издигате върха на въдицата; не въртите макарата – макарата се навива само при навеждане на тялото и отпускане на линията. Важно е в този момент капитанът на лодката правилно да балансира скоростта и курса, така че линията да е максимално опъната; може в тежък случай да се наложи и заден ход, ако екземплярът е много буен. По принцип марлинът е изключително витална риба и ваденето му е доста уморителна олелия. И така, следващия час-два ще се дърпате с марлина, докато единият от двамата се предаде. При риболова catch & release марлинът се докарва до лодката, който успял да снима, снимал – който не, следващия път. Куката се вади от устата му посредством специална щипка в кожух; на кожуха странично стърчи лопатка. С щипката се хваща стволът на куката, след което лопатката се опира в небцето на рибата за опора и щипката се избутва напред. Марлинът пляска с опашка и изчезва в морската шир, а вие вече имате право да бъдете развързан от стола. Толкова сте гроги, че сам не можете да свършите тая работа – за оцаферване гаврътнете като начало чаша грог с лед. След това вече се оставете да приемате поздравления и други подобни от сорта на цуни-гуни. На брега ще получите и грамота от капитана, в която е изписано вашето име, името на лодката, името на капитана и на региона, където добросърдечно сте върнали свободата на синия атлантически марлин. След това минете през рибния пазар… и си купете пържола от марлин. От любопитство пригответе пържолата, за да не остане у вас усещането за частично капо. Пържолата я нарязвате напречно на ленти и я посолявате със сол и черен пипер.Нагорещявате фурната на печката само отгоре и поставяте месото върху предварително намазаното дъно на тавата на фурната с масло. Преди това приготвяте сос от разтопено масло, ситно нарязан магданоз, сок на един лимон и щипка червен пипер. С половината от сместа намазвате рибата от едната страна и я запичате около 3-4 минути, след това обръщате мръвката в тавата, намазвате я отново и запичате и другата страна същото време. Останалият сос се смесва със сметана и се готви на котлон за ок. 2-3 минути, като сместа постоянно се бърка. Пържолените филенца се поставят в чиния, заливат се със сметановия сос и се гарнират с още червен пипер. Е, рецептата звучи много апетитно, но за всеки случай не хранете прекалени надежди, хапката е вкусна, но не незаменима.

И ВСЕ ПАК ДОБЪР АПЕТИТ !!! НАБЛЕГНЕТЕ НА ЛАКАРДИЯТА ОКОЛО РИБОЛОВА НА МАРЛИНА, ЗА ДА РАЗСЕЕТЕ ТАЙФАТА И ТЯ ДА ЗАБРАВИ ДА МЪРМОРИ !!!

Comments are closed.