Екзотични салтанати

Баракуда по трансваалски ******

Хапването на баракуда не е чак такава философия, стига да измислите начин да си я хванете. Не става въпрос да я купите от Метро, защото тогава се губи тръпката от риболова; а ваденето на баракудата на палубата е безкрайно емоционално изживяване, имайки предвид, че не е изключена вероят-ността, дори и на сушата, част от тялото ви да попадне в зъбатата паст на кроко-дилообразната й уста. И така, въпросът се свежда до това къде ще се пробвате за баракуда. Още

Син атлантически марлин по кабовердиански ************

Несъмнено риболовът на син атлантически марлин е най-най-върховното изживяване, за което вманиаченият колега би могъл някога да дръзне да си мечтае. Това е, така да се каже, мерцедесът на риболовното занимание с най-висок коефициент на уважение от страна на риболовното братство. Може още много страници със суперлативи да бъдат изписани, но всъщност е безсмислено, ако не притежавате два основни компонента на нашето съвремие – авантюристичен дух и пари – всичко друго са празни приказки и емоционални лакардии. Само този, който е ловил марлин, знае за какво става дума. Иначе мнозина са тия, дето са чели “Старецът и морето” на Хемингуей и надълго и нашироко биха ви обяснили как точно се лови син марлин – естествено на кукичка за син марлин, както африкански слон се трепе с пушка за африкански слон! Ако трябва да бъда искрен, месото на синия марлин въобще не е толкова вкусно, колкото би се предполагало вследствие на ореола, създаден относно ловенето му – месото му е средно тричаво и човек трябва доста да се постарае да го приготви така, че да не отнесе скандала от поканените гости. Още

Меру по мадагаскарски *********

Меруто минава за несъмнено трофеен улов в ценностната система на всеки уважаващ себе си рибар. Необходимо е да се изясни най-напред разликата между рибаря и риболовеца. Риболовецът е представител на въдичарското братство, който е способен да виси по цял ден край някой гьол, ловейки дребни шебеци на плувка (по-възможност най-лека), с най-тънкото влакно и най-малката кукичка, с възможно най-тежкото (като килограми) и най-скъпото оборудване, – естествено под егидата на “майсторския” риболов. Още

Каранкс (kingfish) по малгашки ********

Каранксът има много имена, които всяват объркване в главата на странстващия по света рибар. Във френскоговорещия свят, вкл. бившите френски колонии, се нарича така – това название е възприето и у нас. В английскоговорещия свят се нарича джак (Jack), но незнайно защо в разговорния английски, особено в южното полукълбо, се използва названието кингфиш (Kingfish) т.е. кралска риба, което е всъщност съвсем друг вид риба. В Гърция и Кипър е известно наименованието “маятикос”, но и там терминът “василикоспсари” се отнася за същия вид, а не за тази, която по дебелите книги е описана като “кралска риба”. Още

Филе от акула със сос патафри **********

Риболовът на акула е най-хамалското занимание, а същевременно и едно от най-опасните. Хамалско е, защото акулата налита на всичко, което е расло на кокал; а опасно – защото след като акулата бъде извадена в лодката, доста често срещано явление е да продължи да налита на вашите крайници. Принципно на въдица с максимална акция и тежък мултипликатор от типа PENN International II и корда от 150 lbs монтирате вирбел с не по-малка носимост; следва 5-6 метра повод от двойно сплетено монофилно влакно 1,0, втори вирбел със същите параметри и метален повод с дължина 1,0-1,2 м. Куката е най-малко 8,0, по-добре е, ако намерите и по-едра. Още

Дорадо на жар в келп по южноафрикански (рецепта за оцеляване или пиратски шиш) ******

Това е най-вкусната риба, приготвена по най-крейзи рецепта – само за истински маниаци-чревоугодници!!!

Не само, че рибата е една от най-красивите морски твари, не само, че бялото й месо е с особено високо ценени вкусови качества, но и начина за приготвяне си го бива. Първо искам да бъде изяснено постоянното объркване в наименованието й. Този странен представител на рибния свят е известен в испаноезичните страни под името дорадо (злато), ежедневното наименование е маи-маи (mahi-mahi), което се използва от английско- и френскоговорещия свят. Ако искате да звучите много образовано, използвайте официалното му име риба-делфин (Dolphinfish). Така или иначе, името няма значение за величината на изпитаната наслада от риболова и консумацията на това неземно мезе. Още

Уаху в палмово листо на дупка *******

Тази рецепта е разпространена доста по карибското крайбрежие на Коста Рика и Панама. Интересна е историята как я открих и дегустирах от мезето в едно затънтено рибарско селце в Панама близо до костариканската граница през пролетта на 2010 г. Цялата история не е рибарска лакардия, а поредица от щастливи случайности. Всичко започна с това, че при пристигането си в Коста Рика установих, че тази страна няма GSM-роуминг с нито една държава в света, защото мобилният оператор е държавен монопол, а държавата няма интерес да пуска гювеч на разни чуждестранни навлеци – ако искаш да говориш, купи си костариканска предплатена карта. Още