Баракуда по трансваалски ******

Хапването на баракуда не е чак такава философия, стига да измислите начин да си я хванете. Не става въпрос да я купите от Метро, защото тогава се губи тръпката от риболова; а ваденето на баракудата на палубата е безкрайно емоционално изживяване, имайки предвид, че не е изключена вероят-ността, дори и на сушата, част от тялото ви да попадне в зъбатата паст на кроко-дилообразната й уста. И така, въпросът се свежда до това къде ще се пробвате за баракуда. Естествено, в Черно море е безсмислено – там въобще не живеят баракуди. Единият вариант – по-скъпият – е да погостувате на близък приятел в Южна Африка и да се оставите той да ви заведе в океана на риболов. Другият по-тънък метод е да хванете самолета за Дубай и там на място да си наемете лодка, която да ви отведе на местата, където е бъкано с баракуди. От тук нататък нещата изглеждат безпроблемни, особено след като сте прежалили $400 на ден за наемане на лодката. Необходимо е да се запасите още в България с една макара корда (от 0,6 до 1,0). Линията е елементарна – на края на кордата се монтира едър вирбел, след това постройката е на обикновена чоконта за попчета, само че вместо влакно се борави само с метални поводи. Две куки размер две нули са достатъчни; най-отдолу се монтира тежест поне 150-200 г. Не забравяйте, че ако спестите от металните поводи, ефектът от мероприятието може да бъде сведен до нула – баракудата има изключително остри зъби и с лекота прерязва линията. Стръвта е рибка сардина – може и половинка. Не е препоръчително да използвате тежките сом-ски въдици с мулти-пликатор. Първо носите в самолета излишен багаж, а още повече в Пер-сийския залив постоянно съществува вълнение 3-4 бала, така че е трудно да се разграничи кога рибата кълве и кога плувката потъва вследствие на люлеенето на лодката. Освен това баракудата е изключително витална риба и засичането в момента на кълването е изключително важно, за да се закачи рибата добре на куката. В противен случай, ако извадите рибата на палубата и тя се откачи, единственото ви спасение е да се качите на мачтата на лодката. Мятащата се на
палубата риба прегризва светкавично всичко, което й попадне в устата. При ваденето основното е да държите влакното винаги опънато, така че рибата да няма възможност да се движи настрани; ако тук се провалите, направо се качвайте на мачтата, докато рибата се измори; безсмислено е да се опитвате да я хванете с голи ръце – работата ви е спукана. По-разумно е при вадене да използвате канджа – от гледна точка на охрана на труда е далеч по-безопасно. И така, вие сте уловили баракуда; слагате я във фризера на хотелската стая, купувате си от близкия супермаркет хладилна чанта, взимате я като ръчен багаж в самолета и се озовавате обратно в София.

Приготвянето на мезето е сравнително тривиално занимание. Първо отрязвате главата на баракудата. Приготвяте разтвор от морска сол във вода с такава концентрация, че като пуснете сурово кокоше яйце, то да се покаже над водата колкото петстотинкова монета. Измивате яйцето и го оставяте в хладилника за повторна употреба. След като измиете и изчистите главата, я оставяте в разтвора за една седмица. След това отваряте ченето и го застопорявате с клечка, така че като се изсуши главата, устата да остане отворена. Суши се няколко месеца на проветриво място. Вие вече притежавате един изключителен трофей, с който трябва да се гордеете.

Баракудата, след като се изчисти от вътрешностите, се реже напречно на колела, които се поставят в леко омаслена тава. Поръсвате ги с морска сол и поставяте върху тях няколко яки бучки краве масло – не щадете мас-лото; след като се разтопи, ри-бата трябва да е почти покрита със сос. Върху маслото поръс-вате щедро ситно нарязан и счукан чесън. Тавата с така приготвената мръвка отива в грила за 15-20 минути. Обръщате колелата веднъж и ги печете още 15-20 минути. Мезето е готово – сервира се с обилно количество добре изстудено бяло вино, може и с бучки лед. На масата поставете и достатъчно количество хляб. Неминуемо тайфата ще изтопи с хляб соса, защото е убийствен. Накрая ще си оближе и пръстите, а за вас ще останат само славата и трофеят с препарираната от вас глава, за спомен от славните времена. За съжаление упражнението “лов на баракуда” не е съвсем финансово безболезнено занимание от гледна точка на географската ширина, на която живеем.

НАЗДРАВЕ И ДОБЪР АПЕТИТ !!! НЕ СПИРАЙТЕ ДА СЕ САМОИЗТЪКВАТЕ !!!
ТАКЪВ УЛОВ НЕ СЕ СЛУЧВА ВСЕКИ ДЕН !!!

This entry was posted in Основни хапки, Екзотични салтанати. Bookmark the permalink.