За приготвянето на щука по анадолски принципно са необходими две основни неща: една по-едра щука и една котка. За предпочитане е котката да бъде персийка, която се характеризира с по-благия си нрав, защото при друг вид котка има вероятност, след като сте отървали острите зъби на щуката, да ви споходят ноктите на котката. Желателно е дори и при използването на персийка в това начинание ноктите и да бъдат изрязани. Все пак охраната на труда е важен елемент. Всъщност необходимо е да се обясни каква е функцията на котката в случая. Отговорът е много прост и се илюстрира с едно запитване на радио Ереван:
Радио Ереван:Какво е необходимо за руски запой?
Тайфата: ?!
Радио Ереван: Руснаци, защото запоят е руски; водка; кисели краставички; парче салам и едно куче.
Тайфата: Какво търси кучето в мероприятието?
Радио Ереван: Все пак да има някой накрая, който да е в състояние да изяде салама!
Така че функцията на котката е да има някой, който все пак да изяде рибата накрая в случай, че тайфата ви оплюе, тъй като на котката така и така й е писнало да бъде хранена само със сухи храни и с удоволствие ще изяде рибата, независимо от вкусовите й качества. След като изяснихме статута на котката, необходимо е да се дадат някои сведения по улова на щуката.
Щукарските региони край София са баластриерите на Чепинци, Негован, продълговатият гьол край Богров и яз. Душанци. В Сливенско добри щуки дават поречието на р. Тунджа под стената на яз. Жребчево и яз. Асеновец по пътя Сливен – Елена. На яз. Душанци щуките са дребни, но затова пък повече. Принципно ловенето на щука в гьоловете става на жива рибка – каракуда, а по реките – на воблер. И в двата случая е необходимо използването на метален (ванадиев) повод при постройката на линията между вирбела и куката, съответно воблера. Ако нямате такъв повод или забравите да сложите, въобще не се хващайте с улов на щука – само ще си скъсате нервите от яд в случай, че хванете щука и тя прегризе линията. Устата на щуката е като на крокодил. Внимателно при откачването на рибата от куката – задължително използвайте пинсета или клещи с дълга човка. И не забравяйте, че щуката живее сравнително дълго без вода; не е изключено в момент, когато си мислите, че рибата вече е издала багажа, тя да скочи и да ви хапне по ръката. Ако се отървете без да Ви откъсне парче месо, имате късмет.
Най-простата дейност от приготвянето на щука по анадолски е самото кулинарно занимание. Щуката се чисти от вътрешностите и в зависимост от големината и се подбира подходяща йенска тенджера с капак. Желателно е щуката да бъде приготвена цяла – по-екзотично е. Разбива се с миксера смес от белтък и смляна морска сол. Ориентировъчната пропорция е осем белтъка на половин кг морска сол. На дъното на йенската тенджера се разстила един пръст едра морска сол. След това върху едрата сол се размазва половината от сместа на белтъка със солта. Слага се рибата; отгоре се намазва с останалото количество от сместа, така че рибата да бъде и отдолу, и отгоре плътно обвита със сместа. Отгоре се посипва един пръст едра морска сол, поставя се капакът и тенджерата отива във фурната. Пече се ок. 1 час на 220 градуса при включени реотани отгоре и отдолу. Внимание – рибата не се осолява предварително; тя сама поема толкова сол, колкото е необходимо, по време на на печенето. Мръвката се поднася на тайфата, както е в тенджерата фламбирана – т.е. след като извадите съда от фурната, махате капака и поливате отгоре с медицински спирт, палите спирта и гасите осветлението. Под звуците на овации и възхвали сервирате мръвката на тайфата. Образуваната от белтъка коричка се разчупва с чук. Ако тайфата ви оплюе, на помощ идва котката – важното е винаги да има някоя жива твар, която да ви възхвалява.
Тъй като рибата сама поема определено количество сол, възможно е някои представители на тайфата, които не ядат солено, да ви освиркат. Затова предварително заложете на масата обилно количество добре изстудено бяло вино, та да има с какво да утолят жаждата.
ДОБЪР АПЕТИТ !!! И АКО СТЕ СЕ ПРОВАЛИЛИ ПРЕД ТАЙФАТА, НЕ СИ ГО ИЗКАРВАЙТЕ НА КОТКАТА !!!