Пушено филе от риба-платноход (sailfish) **********

Интересното е, че тази рецепта я срещнах на три сравнително отдалечени едно от друго места по света – на френския остров Гваделупа (на малките Антили в Карибско море), в град Кепос на тихоокенския бряг на Коста Рика и на остров Мавриций. Може би общото на тези места е, че водите гъмжат от риба-платноход и това, че и трите територии са населени с потомци на някогашните чернокожи роби. Може би корените на този начин на приготвяне на рибата се крие някъде по бреговете на Африка. Така или иначе рецептата си я бива и е доста елементарна за приготвяне.

Най-евтиният вариант е да отидете до о-в Гваделупа e през Париж – пътят в двете посоки излиза ок. 1000 евро на човек, ако се пътува с редовни полети на Bulgaria Air и Air France ( с Low Cost може да се върже и по-тънко, но това крие допълнителни неудобства и несигурност в полетите). Лодката в Гваделупа е също най- евтина от трите места – ок. 330 евро на ден. Освен това не е за подценяване и фактът, че Гваделупа е отвъдморски департамент на Франция, т.е. част от континентална Франция и до там се пътува с лична карта и в обръщение е еврото. Неудобството за тези, които не говорят френски, е, че местните въобще не отлепят от английски и освен това населението като цяло е доста недру-желюбно.

Вариантът да отидете до Коста Рика също е възможен, макар и по-скъп. През Мадрид с Bulgaria Air и от там с Iberia до Сан Хосе и до Quepos със Sansa излиза с около 100 – 150 евро по-скъпо, но затова пък лодката е тотален шамар – $1000 на ден. Уловката е, че в Коста Рика местните са изключително екологично ориентирани и доста трудно ще намерите лодкар, който да не практикува catch&release (т.е. цуни-гуни рибата за снимка и после пущи). Неудобството от риболов в Коста Рика за целите на тази рецепта е, че самото опушване трябва да стане в България, тъй като ви е необходима доста обемиста инсталация, която е невъзможно да пренасяте със самолет нагоре-надолу по света. Филето трябва да се замрази и така да се достави до дома. Предвид факта, че до София имате две прекачвания, то трябва всеки път при междинна нощувка в Сан Хосе и в Мадрид да търсите възможност да оставите рибата във фризера на хотела – тук съществува голяма опасност да се провалите.

Третият вариант – да отидете до о-в Мавриций и оттам да си доставите необходимото филе, е най-скъп. Независимо от Low Cost полетите до Мюнхен или Франкфурт и от там с Condor до Порт Луи, пътят ще ви излезе не по-малко от 1500 евро; лодката там е ок. 500 евро на ден. Никой не е чувал за catch&releas, но затова пък уловената риба в Мавриций принадлежи на лодката и трябва доста да се пазарите, за да ви отпуснат някое друго кило филе от уловената от вас риба-платноход.

Така или иначе ваш избор е коя посока на света ще хванете за да си набавите вкусното мезе.

Рибата-платноход по тези места се лови на изкуствен калмар, такъв, какъвто се използва за лов на марлин. Постройката на такъма е идентична. Особено важно е да не забравите, че поводът е задължително двоен. В Коста Рика дори наплитат влакната за по-голяма здравина. Техниката на влаченето и на изтеглянето на лодката е описана най-подробно в предходната рецепта. За разлика от марлина, рибата-платноход не е толкова издръжлива и след ок. час при късмет вече ще я имате в лодката. Този вид риба обитава по-крайбрежни води; от около 10-15 мили от брега до ок. 50 мили. По-навътре вероятността да хванете марлин вместо риба-платноход е по-голяма. Интересното е, че в Коста Рика платноходът се лови и на едър повърхностен воблер. Парадоксът, който преживях, е, че на такъв воблер закачих и огромна манта, и то сравнително близо до брега (ок. 7-8 мили). Естествено, да се дърпаш с манта е много по-различно, отколкото да се дърпаш с риба-платноход – просто нямаш никакъв шанс. Мантата беше с разстояние между устните перки от поне 2,5 – 3 метра. Сигурно тежеше далеч над 1200 паунда, защото с лекота помъкна 42футова яхта с два двигателя Caterpillar от по 400 коня. Естествено, в този случай нарастването на адреналина у вас е с космическо измерение; вие сте готови на всичко само и само да докарате рибата до лодката. Смътно съзнателно ви е, че вие заедно с екипажа на лодката нямате физическата възможност да качите звяра на палубата, но си правите някакви тънки сметки как ще привържете рибата с въже към лодката (a la “Старецът и морето” от Хемингуей) и победоносно ще се отправите съм пристанището, където се надявате кранът за пускане на лодките да е достатъчно мощен, за да извади вашата риба на кея – след което светът просто ще е ваш. След три и половина часово дърпане със звяра, същевременно фантазирайки си, че с тази риба ще поставите световен рекорд, дори и ако се наложи да прекарате цялата нощ в това занимание, изведнъж се оказвате в ролята на Зорба Гъркът – в момента, когато капитанът ви информира, че платеното време за риболов вече изтича и ако искате да останете с рибата следващите 8 часа, това ще ви струва още $1000. Тогава с влажен поглед и трепереща ръка собственоръчно режете кордата, изливате порой от добре познати за българина “благопожелания и сексуални закани” (естествено на български, защото това в момента ви идва от сърце), прибирате се в каютата и незабавно захапвате бутилката с ром. Това едва ли ще удави мъката ви, но поне в този момент вие така си мислите, освен това няма какво друго да правите, защото въдицата за вас вече е мръсна дума. Който не вярва, майната му, но нека все пак да звънне на капитана – Cap. Bill Gannon, +506-8360-4978 !!!

Отвъд драматично сантименталните спомени, да допуснем, че вие все пак сте успели да изтег-лите на палубата едно рибе от поне 100 паунда – това значи поне 50 паунда чисто филе. От тук нататък про-цедурата е след-ната, в случай че не се намирате в Коста Рика и не сте длъжен да връщате рибата отново във вода-та, правите мили очи на капитана в случай, че сте в Мавриций, да ви отпусне няколко килца от филето. Ако сте в Гваделупа, няма какво толкова да се церемоните с капитана – взимайте рибето – на него така и така му е дошло до гуша от риба и от години яде само свински пържоли. Ако сте навътре в морето, на повече от 3 часа път от брега, обезателно трябва да изрежете филето от рибата и да го поставите в хладилна чанта. Ако сте си наумили да препарирате главата, режете и нея и я прибирайте; останалото се хвърля през борда за храна на другите риби – в природата нищо не остава зян. Ако сте по-близо до брега, можете да рискувате да стигнете до пристана с цялата риба, където ще ви я претеглят, ще се снимате с нея с табелка колко тежи, името на лодката, името на капитана, с какво влакно е хваната и естествено вашето име. След което с рибата се случва същото, както в случая, че сте на повече от 3 часа от брега. Филето го транжирате на парчета с дължина ок. 1 педя, ширина 3-4 пръста и дебелина 2 пръста. Поставяте го в найлонов плик и го засилвате във фризера. Внимание – транспортирайте в самолета само перфектно замразена риба – в никакъв случай полузамразена. Купувате си от супермаркета скоч-лепенка и си набавяте 6-8 допълнителни найлонови плика. Час преди полета замразения плик с рибата поставяте в друг, увивате го плътно със скоча и така 6-8 пъти. В крайна сметка пакетът е гарантиран срещу всякакви датчици за храни по европейските летища и ветеринаро-митнически кучета. Ако имате междинен престой и се налага пакетът да нощува отново във фризер, трябва да премахнете допълнителната опаковка и да оставите във фризера само първичната опаковка – преди полета повтаряте процедурата отново със скоча и многото пликове. Далаверата на риболова в Гваделупа е, че островът е част от ЕС и на парижките летища няма санитарна и митническа проверка. В България, ако имате намерение да се туткате по-дълго до приготвянето на пушената риба-платноход, желателно е преди поставянето във фризера на първичната опаковка да я глазирате – т.е. както пликът е замръзнал, полейте го с вода и го оставете във фризера.

Пушилната инсталация представлява следното творение на креолската инженерна мисъл. На печка за дърва тип”циганска любов” чрез преходник монтирайте поне 2 м дълга спиро-тръба с диаметър поне 250 мм хоризонтално. След това следва коляно и нов преходник до диаметър 600 мм. Последната тръба е спиро-тръба със същия диаметър, закрепена вертикално. От горната страна се захлупва направена от тънко арматурно желязо скара с подгънати краища, така че скарата да се нанизва като капак върху дебелата тръба.

Приготвяте марината в пропорции 1 чаша лимонов сок (прясно изцеден – без консерванти), 1 чаша бяло вино и една кафяна чашка захар, няколко зърна чер пипер, дафинов лист и две-три щипки сол. Размразявате филето, поставяте го в маринатата, оставяте го да престои в хладилника за около 5-6 часа и след това го оставяте в гевгира да се оцеди добре. От бакърена тел правите толкова куки, колкото е броят на парчетата, готови за пушене.

В печката палите в началото дребни стърготини широколистна дървесина, след това добавяте все по-дебели и дебели цепеници. Когато огънят се разгори добре, затваряте притока на въздух, докато излизащият през дебелия комин пушек стане почти прозрачен. Тогава закачате филетата с бакърените куки на скарата така, че филетата да не се допират едно до друго, и я нанизвате на комина. Много внимавате през следващите 6-8 часа огънят да бъде тлеещ и пушекът безцветен и спокоен.

С това принципно операцията по приготвянето на пушена риба-платноход е завършена. Оставяме на вас да развиете фантазията си при гарнирането с резенчета лимон върху канапе от лист маруля. Мезето се сервира с препечен хляб и кубчета масло. Всичко това се полива с добре охладено леко бяло вино, най-добре от сорта Pinot Griggio или Sauvignon Blanc под звуците на мелодични рибарски лакардии, под салкъма в топлите летни вечери.

ДОБЪР АПЕТИТ И НАЗДРАВЕ !!! АКО НЯКОЙ ОТ ТАЙФАТА МЪРМОРИ ОТНОСНО ВКУСОВИТЕ КАЧЕСТВА НА ВАШЕТО МЕЗЕ ИЛИ, НЕ ДАЙ СИ БОЖЕ, СЕ УСЪМНИ В ИСТИННОСТТА НА ВАШАТА ВЕРСИЯ, ТО ТУТАКСИ МУ ОТНЕМЕТЕ МЕЗЕТО И ГО ПРАТЕТЕ ДА СПИ. НЕГОВИЯТ ПАЙ ОТ МЕЗЕТО НЯМА ДА ОТИДЕ ЗЯН – ПРОСТО ГО ЛАПНЕТЕ ВИЕ !!!

Comments are closed.