Този комичен представител на риболовното братство не е бракониер – пъстървите са хванати на платения гьол над с. Добринище
Тая работа с хайвера си е живо бракониерство и е направо за бесилото, ама какво да се прави, като хайверът е много вкусна хапка. Всъщност проблемът е повече философско-етичен, отколкото правен. Раздвоението в главата ви идва от факта, че забраната за риболов у нас в сладководните водоеми по закон е от средата на април до края на май, изключая риболова на балканска пъстърва – от средата на септември до средата на февруари (за сивен и американка пък въобще няма забрана, защото официалната версия, е че не е известно през кой период точно се размножават). От друга страна хищните риби като костура, клена, щуката и бялата риба си хвърлят хайвера по-рано от официалната забрана – някъде през зимата, когато може безнаказано да си ги дърпате от гьола, без да може горският гък да ви каже. Малко преди забраната в края на март и началото на април в гьоловете, намиращи се на по-ниска надморска височина, напр. яз. Ивайловград или яз. Тракиец, шаранът е пълен с хайвер. На всичкото отгоре по платените гьолове можете да си ловите на воля и по време на забраната – било то шаран през май или пък пъстърва през декември – така, че работата е пълна законова каша и зависи единствено от вашата съвест дали ще похабите милиони малки рибки, за да си намажете филията хляб с вкусното мазало, наречено хайвер, или пък ще се въздържите да ловите определен вид риба през периода, когато наистина си хвърля хайвера. Ако пък сте тотално перде и риболовствате без оглед на забраните, само и само за да ви е намазана винаги филията хляб с хайвер, има огромна опасност този хайвер да ви излезе през носа – примерно на масури, както горчицата излиза от стиснатата туба !!! Oсобено ако ви олепи охраната на Козела на яз. Ивайловград.
Та било то с гузна съвест или пък вследствие на вашето вродено дебелокожие, вие сте набавили женска риба, пълна с хайвер. От тук нататък угризенията ви ще секнат в голяма степен, тъй като така и така рибата вече е умряла и хайверът в корема й не се храни.
Подходяща риба за това начинание е костурът, щуката, пъстървата и шаранът. Рибата се пори откъм корема внимателно, така че да не нараните ципата, обвиваща хайвера. Преди да извадите вътрешностите, вадите хайвера, без да го миете, премахвате ципата и го осолявате обилно със ситно смляна морска сол. След това го поставяте в чиния, която подпирате от едната страна, за да бъде наклонена, и я оставяте така 12 часа. Излишната течност се събира в долния край на чинията и естествено я изхвърляте. Хайверът се поставя в бурканче с капачка на винт – ред хайвер, след това заливате с олио до покриването на реда, след това пак ред хайвер, после пак олио и т.н. до напълването на бурканчето. Съхранявате го в хладилника при ок. + 4 градуса. Така приготвената суровина (нарича се тарама) може да се съхранява доста дълго в хладилника, стига да не замръзва и да не се престоява дълго време при температури, по-високи от +5 – +6 градуса.
Когато решите, че ви се хапва хайвер, приготвяте вече разбития, който се маже на филията. Пропорцията е на 1 супена лъжица тарама една средна глава кромид лук и една филия хляб, дебела два пръста. Филията предварително се накисва във вода и се използва само средата, като се изцежда добре; лукът предварително се надробява с електрическата резачка и след това се пасира до каша. Всичко това – тарамата, лукът и хлябът, се смесват и се разбиват с миксера, като се прибавя на тънка струйка ок. 1 литър олио. Много бавно, докато продължавате да биете с миксера, се прибавя сокът на 1 лимон. Внимание – опасността да пресечете мазалото е голяма! Ако все пак успеете да го пресечете, добавете жълтъка от едно яйце, докато продължавате с разбиването. Вече разбития хайвер поставете в бурканчета с капачки на резба и съхранявайте в хладилника. Гледайте най-късно до 20 дни, след като сте го приготвили, да го консумирате – след това започва да гранясва.
ДОБЪР АПЕТИТ !!! НЕ ЯЖТЕ МНОГО ЛАКОМО, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА СИ НАМАЖЕТЕ МУСТАЦИТЕ !!!