Хайвер от сбирщайн риба **

Този комичен представител на риболовното братство не е бракониер – пъстървите са хванати на платения гьол над с. Добринище

Тая работа с хайвера си е живо бракониерство и е направо за бесилото, ама какво да се прави, като хайверът е много вкусна хапка. Всъщност проблемът е повече философско-етичен, отколкото правен. Раздвоението в главата ви идва от факта, че забраната за риболов у нас в сладководните водоеми по закон е от средата на април до края на май, изключая риболова на балканска пъстърва – от средата на септември до средата на февруари (за сивен и американка пък въобще няма забрана, защото официалната версия, е че не е известно през кой период точно се размножават). От друга страна хищните риби като костура, клена, щуката и бялата риба си хвърлят хайвера по-рано от официалната забрана – някъде през зимата, когато може безнаказано да си ги дърпате от гьола, без да може горският гък да ви каже. Малко преди забраната в края на март и началото на април в гьоловете, намиращи се на по-ниска надморска височина, напр. яз. Ивайловград или яз. Тракиец, шаранът е пълен с хайвер. На всичкото отгоре по платените гьолове можете да си ловите на воля и по време на забраната – било то шаран през май или пък пъстърва през декември – така, че работата е пълна законова каша и зависи единствено от вашата съвест дали ще похабите милиони малки рибки, за да си намажете филията хляб с вкусното мазало, наречено хайвер, или пък ще се въздържите да ловите определен вид риба през периода, когато наистина си хвърля хайвера. Ако пък сте тотално перде и риболовствате без оглед на забраните, само и само за да ви е намазана винаги филията хляб с хайвер, има огромна опасност този хайвер да ви излезе през носа – примерно на масури, както горчицата излиза от стиснатата туба !!! Oсобено ако ви олепи охраната на Козела на яз. Ивайловград.

Та било то с гузна съвест или пък вследствие на вашето вродено дебелокожие, вие сте набавили женска риба, пълна с хайвер. От тук нататък угризенията ви ще секнат в голяма степен, тъй като така и така рибата вече е умряла и хайверът в корема й не се храни.

Подходяща риба за това начинание е костурът, щуката, пъстървата и шаранът. Рибата се пори откъм корема внимателно, така че да не нараните ципата, обвиваща хайвера. Преди да извадите вътрешностите, вадите хайвера, без да го миете, премахвате ципата и го осолявате обилно със ситно смляна морска сол. След това го поставяте в чиния, която подпирате от едната страна, за да бъде наклонена, и я оставяте така 12 часа. Излишната течност се събира в долния край на чинията и естествено я изхвърляте. Хайверът се поставя в бурканче с капачка на винт – ред хайвер, след това заливате с олио до покриването на реда, след това пак ред хайвер, после пак олио и т.н. до напълването на бурканчето. Съхранявате го в хладилника при ок. + 4 градуса. Така приготвената суровина (нарича се тарама) може да се съхранява доста дълго в хладилника, стига да не замръзва и да не се престоява дълго време при температури, по-високи от +5 – +6 градуса.

Когато решите, че ви се хапва хайвер, приготвяте вече разбития, който се маже на филията. Пропорцията е на 1 супена лъжица тарама една средна глава кромид лук и една филия хляб, дебела два пръста. Филията предварително се накисва във вода и се използва само средата, като се изцежда добре; лукът предварително се надробява с електрическата резачка и след това се пасира до каша. Всичко това – тарамата, лукът и хлябът, се смесват и се разбиват с миксера, като се прибавя на тънка струйка ок. 1 литър олио. Много бавно, докато продължавате да биете с миксера, се прибавя сокът на 1 лимон. Внимание – опасността да пресечете мазалото е голяма! Ако все пак успеете да го пресечете, добавете жълтъка от едно яйце, докато продължавате с разбиването. Вече разбития хайвер поставете в бурканчета с капачки на резба и съхранявайте в хладилника. Гледайте най-късно до 20 дни, след като сте го приготвили, да го консумирате – след това започва да гранясва.

ДОБЪР АПЕТИТ !!! НЕ ЯЖТЕ МНОГО ЛАКОМО, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА СИ НАМАЖЕТЕ МУСТАЦИТЕ !!!

This entry was posted in Мезета за запой, Местни сладководни салтанати. Bookmark the permalink.