Шаран на скара със заливка по дунавски ******

Няма повече изречени и изписани лакардии от тези за риболова на шаран. Всъщност по-голямата част от ортодоксалните риболовци (разбирай тез, дето знаят само въдица с плувка или дъно, и дето, като чуят, че на тоз или онзи гьол е започнало да дава, тутакси тичат да обсадят гьола) считат риболова на шаран за най-върховното майсторско занимание и, естествено, причисляват каракудата и шарана към най-вкусните риби. По принцип всеки има право на мнение, стига то да не пречи на останалите. В случая с шарана не е точно така, защото заклетите шаранджии по правило са много сприхави и с действията и поведението си пречат на другите, които знаят, че освен шаран по гьоловете живее и друга риба. Сума сумарно може да се обобщи, че шаранджийте поголовно правят дънни разпънки с гумени лодки много навътре от брега, което естествено води до свади с влачкаджийте, които, разбира се, им събират въдиците. Историята помни дори огнестрелна престрелка между двата чешита риболовци през август 2008 г. на яз. Ивайловград.

Като пресеем напоителните шаранджийски лакардии, сериозното правило, което може да се каже по тематиката, е следното: не е важно по кой метод се лови шаранът, не е важно колко ви струват шаранджийските такъми, важното е къде (разбирай в кой гьол) се лови. Шаранът е дънна риба и обикновено лежи на дъното или в близост, като предпочита спокойни води и тинести дъна. Естествено, при този му начин на живот месото му има дъх на тиня. От опит препоръчвам да се ориентирате към следните гьолове: трите ардински язовира Кърджали, Студен кладенец или Ивайловград, и също яз. Доспат, където шаранът е изключителна рядкост, но пък затова е много вкусен. Тези гьолове са доста дълбоки и дъната им са предимно чакълести, обрасли с водна растителност. В никакъв случай не препоръчвам да се опитвате да ловите шаран на платено – там рибата е изкуствено отгледана в разни садки, хранена е с дрожди, живяла е в условия, където няма хищна риба, и поради тази причина по рождение е обездвижена. Само ще си дадете парите на вятъра – рибата ще е мазна, с дъх на тиня и освен това невъзможна на вкус.

За предпочитане е да опитате един слабо познат и доста нетрадиционен начин за риболов – харпунджийство на шаран. Не е много законно, но пък затова е забавно и имате възможност да си изберете желания за хапката екземпляр. С лодката отивате в някоя част на гьола, недостъпна от брега и далеч от хорските очи, нахлузвате плавниците, маската и шнорхела и започвате да търсите добрите екземпляри (от 5 кг. нагоре) около коренищата на крайбрежните върби и в сянката на отвесните скали. Рибата не е особено плашлива и допуска да се приближите на удобно за отстрел разстояние. Използвайте задължително единично острие с контра поне 4-5 см. Целете се в главата или в най-лошия случай в гърба. Не използвайте буй, защото се вижда отдалеч – по добре е да употребите въдицата за кльонкане, която оставяте на лодката, закачате стрелата за края на основното влакно и стреляте. Аркадашът ви от лодката изтегля стрелата с простреляната риба, а вие в това време с втора стрела, закачена на друга кльонкова въдица, дебнете следващия клиент. Методът е стопански много ефективен, но не прекалявайте с количеството на уловената риба, защото не можете в никакъв случай да убедите горския, че сте хванали напр. 10 шарана от по 5-10 кг на кльонк, освен това всичките с прободни рани.

Приготвянето на рибата е доста проста работа. Шаранът се чисти от люспите в кофа вода, за да не се оклепа цялата къща, реже се откъм гърба, като ножът се плъзга от двете страни на гръбначния стълб. Вътрешностите сами изпадат, а главата и гръбначния стълб ги слагате във фризера за чорба. Филето го режете по дължината на костите на гръдния кош на порции от по 150-200 г. В предварително нагорещена тава разтапяте половин пакетче краве масло. След това посолявате филето и го печете около 45 минути на 220 градуса във фурната. В това време приготвяте заливката, като разбивате едно яйце с половин кофичка кисело мляко и десетина скилидки чесън, предварително пасирани в пасатора. Заливате вече позапеченото филе и го връщате обратно във фурната, печете още 15-20 минути на същата температура и с това хапката е готова. Сервира се гарнирано с пресни зеленчуци и/или кипнато броколи и/или брюкселско зеле. Мезето понася и дресинг от кисилец (продава се в Метро). Хапката е много подходяща за шаранджийски лакардии, поляти обилно с бяло вино – най-добре Мускат от Стамболово.

ДОБЪР АПЕТИТ !!! АКО НЯКОЙ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ТАЙФАТА МНОГО ЛЪЖЕ НА ТЕМА ШАРАН, ВЪРЖЕТЕ МУ РЪЦЕТЕ !!!

Comments are closed.