Филе от акула със сос патафри **********

Риболовът на акула е най-хамалското занимание, а същевременно и едно от най-опасните. Хамалско е, защото акулата налита на всичко, което е расло на кокал; а опасно – защото след като акулата бъде извадена в лодката, доста често срещано явление е да продължи да налита на вашите крайници. Принципно на въдица с максимална акция и тежък мултипликатор от типа PENN International II и корда от 150 lbs монтирате вирбел с не по-малка носимост; следва 5-6 метра повод от двойно сплетено монофилно влакно 1,0, втори вирбел със същите параметри и метален повод с дължина 1,0-1,2 м. Куката е най-малко 8,0, по-добре е, ако намерите и по-едра. Закачате скумрия, парче меру, туна или каквото друго месоподобно се сетите – става и с къс свинско. На долния вирбел привързвате тежест (в зависимост от подводните течения) до 500 грама. В зависимост от това какъв вид акула мислите да ловите, търсите на типичните места – макото при рибните пасажи туна и сардина, пясъчната по дъното, рифовата по подводните рифове. Не ви съветвам да се опитвате да ловите бяла или тигрова акула – ще берете ядове. Но човек знае ли с какъв вид акула и колко тежка ще бъде възнаграден. Най-добре е мако до 50-60 кг. Хем е най-вкусна, хем относително най-лесно се вади. Ако искате да повишите адреналина по време на мероприятието, набавете си от близката кланица животинска карантия (обилно кървяща), поставете я в мрежа от картофи и я пуснете на бавна влачка (ок. 7-8 възела) на въже до 50 метра зад лодката. Акулите надушват кръвта от мили разстояние. След като забележите перки на акули да кръжат около лодката, прибирате си мамката за следващия път (ако въобще нещо е останало от нея), оставяте лодката на дрейф и пускате въдицата. Ако ядосвате акулите по този начин, не е необходимо да чакате стръвта да падне на дъното – ще бъдете атакуван на дълбочина до 10 м. Ударът е изключително мощен – за целта оставете аванса мек и в началото оставете животното да повлече поне 150-200 метра. Същевременно засечете с неколкократно рязко пов-дигане на върха на пръчката. След това бавно започнете да затягате аванса, като прилагате същата техника като при риболов на марлин. След около половин час, ако акулата е мако до 50 кг, ще се измори. Тогава я прекарвате до лодката. Ваденето е опасно занимание – необходимо е да се използват две канджи; акулата се ковва от двете страни зад главата и се повдига извън водата, така че муцуната й да е достижима на една ръка разстояние от борда. С бейзболна бухалка се упражнявате по главата на бедното животно, докато то престане да показва признаци на живот. След това се вади в лодката. Ако объркате последователността и първо извадите акулата, а след това си мислите да действате с бейзболната бухалка, то може от съображения за сигурност да си прекарате остатъка от деня на мачтата – нямате шанс да я утрепете!!! Ако сте решили да запазите ченето на акулата като трофей, при боя с бухалката пазете зъбите и я налагайте малко над очите по темето. Правите задължителните снимки, за да имате достатъчно материал за дуене, и незабавно се заемате с вадене на филето. Бързината е необходим фактор, тъй като при оксидация в кръвта на акулата се отделя ацетон, който може да скапе мезето. Та вадите филето и го оставяте да се оцеди от кръвта за ок. половин час. След това в пропорция 10:1 в кофа вода правите разтвор на сол и оставяте филето да престои ок. 1 час. Отгоре изплува пяна. Вадите го и го измивате със сладка вода. Повтаряте процедурата поне още 4 пъти. Оставяте го да се оцеди и го прибирате в охладителя на лодката. Главата се реже и в зависимост от това дали сте решили да я препарирате или само да запазите ченето, процедирате по два различни начина. Ако главата е за препариране, с нея направете същото както с филето. След това я препарирате, както вече е описано при рибата платноход и марлина. Ако искате да запазите само ченето, то достатъчно е да я оставите да се оцеди от кръвта и да я приберете в охладителя. След това вкъщи започвате да я варите до побъркване, докато ченето може да се отдели от останалата част. Самото чене оставяте на слънце, за да бъдат изядени остатъците от месо от мухите, мравките и други подобни. През този период много-много не се приближавайте до ченето – вони на умрели лебеди. Когато престане да вони, го поставете за кратко в кофа с разтвор на вода и белина за избелване. Имайте предвид, че белината разяжда венеца и зъбите започват да падат, така че не прекалявайте – 2-3 часа са достатъчни, след това го измийте добре с вода. Аранжирате отвора на захапката, така че да изглежда най-впечатляваща, застопорявате я с клечки и я оставяте на сухо, проветриво и сенчесто място да изсъхне и ставите на захапката да се втвърдят. След това гордо закачате ченето в дневната – за ужас на всички домашни, и започвате да каните непрекъснато гости, за да има на кого да се дуете – домашните ви отдавна не се впечатляват от вас и са ви обявили за откровена диагноза. При избелването е възможно да изпаднат няколко зъба от акулата. Това не трябва да ви натъжава, а напротив – акулата има достатъчно много зъби и това няма да се отрази на целеното страховито възприятие на трофея, а освен това ви дава възможност да възнаградите тези от тайфата, които най-много величаят вашия риболовен майсторлък, безстрашие и себеотрицание в името на персоналната ви професионална изява:)

Та когато поканите тайфата, за да си изврънкате похвали, нагостете я с филе от акула в сос патафри. Приготвянето е доста елементарно – в купичка разбивате с миксера едно яйце (някой взимат само белтъка, но аз предпочитам и жълтъка, за да се получи плътна панировка и филето в известна степен да се задуши в собствената си коричка). Та разбивате яйцето, докато стане на пяна; след това намалявате оборотите на миксера и прибавяте бавно брашно, така че да се получи консистенция като майонеза. При работещ миксер добавяте на много тънка струйка бира, докато се получи нещо като боза. След това овалвате филетата в соса, най-накрая ги овалвате отново само в брашно. Пържи се в тиган с много нагорещено олио от семки на грозде или с оризово олио. Веднага след ваденето от тигана ги поставяте в йенска тенджера, поръсвате ги с малко бира и затваряте капака. Оставяте мезето да се задуши ок. 7-8 минути. Сервирате го гарнирано със сос, приготвен от пасиран ситно нарязан чесън, пресен магданоз и зехтин. Мезето понася допълнителна гарнитура от пресни зеленчуци, както и резени лимон. В никакъв случай не забравяйте и бутилката добре изстудено бяло вино – или пък специално за горещите летни вечери комбинация от бяло вино с малко газирана вода и малко тоник с лимонови резени.

ДОБЪР АПЕТИТ И НАЗДРАВЕ !!! НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА ПОДАРИТЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ЗЪБ ОТ АКУЛАТА НА ТОЗ, КОЙТО ВИ ХВАЛИ НАЙ-КАЧЕСТВЕНО !!!

Comments are closed.