Това е най-вкусната риба, приготвена по най-крейзи рецепта – само за истински маниаци-чревоугодници!!!
Не само, че рибата е една от най-красивите морски твари, не само, че бялото й месо е с особено високо ценени вкусови качества, но и начина за приготвяне си го бива. Първо искам да бъде изяснено постоянното объркване в наименованието й. Този странен представител на рибния свят е известен в испаноезичните страни под името дорадо (злато), ежедневното наименование е маи-маи (mahi-mahi), което се използва от английско- и френскоговорещия свят. Ако искате да звучите много образовано, използвайте официалното му име риба-делфин (Dolphinfish). Така или иначе, името няма значение за величината на изпитаната наслада от риболова и консумацията на това неземно мезе.
Едрите екземпляри се ловят на влачене със същия такъм, какъвто се използва за риболов на марлин – най-тежката постройка за едра риба и изкуствен калмар. При първоначалния удар не е ясно дали сте хванали марлин или дорадо. В началото рибата прави същото акробатично шоу, както марлинът. Дърпането е почти същото, но се изморява доста по-бързо – е, все пак е уважаван и достоен противник. Когато рибата приближи и плува във водата успоредно на лодката, вие изживявате един истински празник на зрителното възприятие, наситено от цветове и багри от тюркоазено синьо, ултрамарин, през синьо-зелено и тревисто-зелено до паче жълто – просто приказна и невероятна феерия!!! Но край на романтичното опиянение! Ако искате да ядете, грабвайте канджата и вадете рибето на борда. След необходимия брой снимки, “цуни-гуни” и цъкане с език от възхищение, грабвайте ножа и вадете филето. Около буйовете навътре в морето се събират пасажи от по-дребни екземпляри дорадо. То се лови на дрейф на кука с мезе от сардина или парче туна. Дребното дорадо е също толкова вкусно, колкото и едрите си събратя, но при него процесът на възвисяване на риболовните ви умения не е толкова убедителен.
Следващото ви занимание е да си набавите келп. За тези, които хабер си нямат какво е това келп, обяснявам. Келп са подводни гори от морска растителност, виреещи в топлите морета (където всъщност обитава и дорадото). Разстенията са подобни на дървета със стебло и листа, достигащи до 15-20 метра височина. Най-горните клони с листа плуват на океанската повърхност. Принципно в келповите гори е бъкано с риба, но там по разбираеми причини не може да влачите. Просто набавете си дорадото в открития океан, а след това отидете до плиткажите за келп. Необходими са ви както стеблото, така и листата. Стеблото е кухо отвътре и наподобява на водопроводна тръба от 2,5-3,0 инча. Ориентировъчно за едно порция са ви необходими 1 метър стебло и две листа. Излизате на брега, събирате изхвърлени от океанските вълни сухи цепеници и клони и палите огън. Докато приготвяте мезето, непрекъснато подклаждайте огъня, за да се получи жар. Филето се реже на хапки с големина на отвора на стеблото. Осолявате ги, нарязвате стеблото на парчета от по 50 см, пълните ги с хапките и от двете страни ги затваряте с навити на масур листа от келпа. Тапите не трябва да бъдат много плътни, за да не гръмне работата при печенето. В келпа се съдържа много йод, така че при печенето на жар мезето се задушава и на йодните пари. Пече се в зависимост от силата на жарта до момента, когато външната повърхност на стеблото започне да дими. Вадите стеблото от жарта, изсипвате хапките в подръчна съдинка и започвате да папате за оцеляване. Най-добре е мезето да бъде полято с ледено бяло вино, но ако нямате, задоволете се и със студена бира. Разновидност на мезето за оцеляване е пиратският шиш. Той се приготвя при по-цивилизовани условия, защото освен хапките дорадо, пълните в стеблото от келп и резени чушка, лук, домат или какъвто и е друг зеленчук. Там вече доброто студено бяло вино е задължително.
ДОБЪР АПЕТИТ И НАЗДРАВЕ !!! КОГАТО ЧОВЕК СЕ БОРИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ, НЕ Е ТОЛКОВА ПРИДИРЧИВ, КОЛКОТО В ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, А ОСВЕН ТОВА МЕЗЕТО Е ТОЛКОВА КАЧЕСТВЕНО, ЧЕ НЯМА ВЪОБЩЕ МЯСТО ЗА МРЪНКАНЕ И ЦУПЕНЕ !!!