(както е известно в зоологията, бозайниците имат обща черта в това, че много обичат да се перчат пред себеподобните си, а човекът все пак е вид бозайник, независимо, че много двукраки не приемат от чисто самолюбие факта, че са произлезли от маймуната)
Както многократно вече е обяснено по-нагоре, за тези, които са по-бавно схватливи, или за тези, дето четат по диагонал, отново повтарям рецептата за препариране на вашите трофейни глави от риби.
Главата се изчиства максимално добре от месото и другите меки хрущялни части. След това се поставя в достатъчно голям съд със саламура, така че да бъде изцяло покрита от саламурата. Ако препарирате риби като марлин, риба-меч, риба-платноход или други човкови риби, допустимо е мечът да стърчи извън съда със саламурата. Стърчащата част от човката се увива в мокър, няколко пъти сгънат вестник, като преди това между страниците се разстила морска сол. През цялото време на осоляването пръскайте вестника с вода, не допускайте да изсъхне. Саламурата се приготвя по следния начин: в съда сипвате хладка вода и пускате едно сурово яйце, което в началото потъва на дъното. След това сипвате бавно, разбърквайки водата, морска сол на кристали (горе-долу съотношението е 5:1 тегловни единици в полза на водата), докато яйцето изплува на повърхността и се покаже над водата колкото петстотинкова монета. Това значи, че разтворът вече е наситен; вадите яйцето, измивате го обилно с вода и го връщате в хладилника за повторна употреба.
Тъй като българската морска сол съдържа изключително много боклуци, те изплуват на повърхността на разтвора. Оберете ги с хартиена кухненска кърпа, като много бързо я плъзнете по повърхността, преди да се е разпаднала от водата. Това се прави обикновено няколко пъти, докато саламурата се избистри. Завирате главата в съда и ако е необходимо, обработвате стърчащите части, както е описано по-преди. Сменяте саламурата след 24 часа, защото вече е примесена с кръв. По принцип още един или два пъти на отстояние 24 часа сменяте саламурата. След това оставяте вашата трофейна глава още 1 седмица в бистрата саламура, сменяте я отново и я държите още 1 седмица. Най-накрая слагате главата в разтвор на 20:1 вода и оцет, за да предотвратите в първите дни на сушенето мухите да наплюят вашата риболовна гордост. Провесвате трофея на здрава рибарска корда на сухо и проветриво място и го оставяте да се суши в зависимост от съдържанието на мазнини в рибата достатъчно дълго време (този процес може да продължи и 2 години). В никакъв случай не допускайте по време на сушенето трофеят да бъде напръскан от дъжд или да поеме влага или роса. Това ще доведе до гранясване, пожълтяване и избиване на мазнини по повърхността на главата. По принцип те се чистят трудно с чист спирт, но това води до побеляване, което се мие с вода, и трябва отново да се суши отначало – въобще настава въртел.
Ако сте по-мързелив, но по-паралия, може да си позволите да дадете цялата риба на някоя фирма да ви я препарира и да ви я достави до вкъщи. Има два типа фирми – едните имат представителства по целия свят и може да се разчита на тях, но са скъпи и всъщност не препарират рибата, а правят полиуретанова отливка, която боядисват. Те ще ви я доставят без съмнение у дома, но за справка 103-инчов (160-паундов) ивичест марлин, уловен в Cabo San Lucas, Mexico, излиза до София като DHL-пратка с вкл. ДДС и други митнически такси около $4000.
Ако се доверите на някоя местна фирма, тя наистина ще препарира вашата трофейна риба както трябва, но вероятността да си получите трофея в София намалява, тъй като те нямат голям опит в логистиката по света.
ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, УЛОВЕНАТА ОТ ВАС ТРОФЕЙНА РИБА ЩЕ БЪДЕ ИЗЯДЕНА, КАТО В КРАЯ НА КРАИЩАТА ВСИЧКО МИНАВА ПРЕЗ ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО, НО ТРОФЕЯТ ОСТАВА В ГОДИНИТЕ, ДОРИ И СЛЕД КАТО ВАС НЯМА ДА ВИ ИМА. НАПРАВЕТЕ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА НАМЕРИТЕ НЕОБХОДИМИТЕ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА, ТАКА ЧЕ ВАШЕТО ДЕЛО И ВАШИЯТ ДУХ ДА ОСТАНАТ ЗА ПОКОЛЕНИЯТА !!!