Меруто минава за несъмнено трофеен улов в ценностната система на всеки уважаващ себе си рибар. Необходимо е да се изясни най-напред разликата между рибаря и риболовеца. Риболовецът е представител на въдичарското братство, който е способен да виси по цял ден край някой гьол, ловейки дребни шебеци на плувка (по-възможност най-лека), с най-тънкото влакно и най-малката кукичка, с възможно най-тежкото (като килограми) и най-скъпото оборудване, – естествено под егидата на “майсторския” риболов. По правило риболовецът не яде риба; уловените мишки се събират в живарника, на края на деня се теглят и се пускат обратно в гьола, като гръмко се подчертава екологичната страна на спортния риболов. От друга страна, рибарят въобще не е спортист, той стои на най-горното стъпало в хранителната верига на животинските видове и е най-изявеният хищник от всички хищници. Рибарят лови риба, за да се нахрани – дори и да не е гладен в момента, уловената риба ще натъпче във фризера за черни дни. Лови рибата с каквото му падне – от ръце през хавайско копие и чепаре до тежки тролингови влачки за по няколко хиляди долара. При рибаря мотото “целта оправдава средст-вата” е водещо. Рибарят по прави-ло съчетава в себе си качествата на тънък кулинар, чревоугодник, пи-янде и раздувка-джия.
Та ако сте решили да доказвате на себе си или на околните, че при-тежавате гореупо-менатите качества, вземете да се пробвате да дръпнете от морските глъбини поне едно меру. Меруто е дънна риба, живее по скалистите дъна на тропическите солени води. Вече по-горе споменахме как да стигнете до Мадагаскар; в Малгашкия пролив се среща най-вкусното меру – или поне аз така си мисля. Търсите от лодката със сонара скалисто дъно с дълбочина 30–50 метра. Добри резултати дават двата подводни рифа Leven Bank и Castor Bank северозападно от о-в Nosy Be с приблизителни координати S – 12,8276 и E – 47,6478. Използвайте тежка въдица (тролингова, задължетелно с мултипликатор – клас от PENN Wind Lever нагоре), корда плетено въже поне 50 lbs на Cabellas и кована кука 8,0 и нагоре. Може да използвате същата постройка на линията като при кльонк за сом. Тежестта да е поне 250 г – понякога има силни подводни течения. Ако ви се експериментира, направо използвайте сомския повод от една единична кука с една тройка – и това върши работа. На единицата закачате сардина или половин скумрия. Пускате от лодката до дъното; когато тежестта тупне на дъното, навивате обратно 5-6 фута. Освобождавате аванса до лека степен като за шаран и чакате. Класическият случай е първо да удари ципура, сарго, литрина или някаква друга дънна пасажна риба. Авансът ще повлече умерено, тогава го затягате до степен “тежък случай” и оставяте хванатата вече риба да се мята на куката. Това несъмнено ще привлече вниманието на дънното чудовище или на някакъв друг уважаван звяр. При следващия удар авансът трябва да свирне; моментално засичате с няколко резки и мощни повдигания на върха на въдицата и тутакси трябва да се опитате да наберете поне десетина фута от линията, за да предотвратите рибето да се мушне в някоя от дупките в скалите. След това започва истинският action – вие напиняте, рибето опиня. Важното е да не му позволите да се скрие между скалите. След половин час рибата е ваша. На дънните риби метаболизмът е по-бавен от този на пасажните риби и не очаквайте меруто да се измори бързо – въоръжете се с търпение. Вади се на борда задължително с канджа. Внимателно – рибата да не ви докопа на борда, защото има зъби като бръснач и за отрицателно време може да ви схруска някой крайник. Като предаде Богу дух, тогава правете с нея каквото искате – снимайте се, гушкайте се, но ако й бъркате в устата, задължително с ръкавици – зъбите на живото и на умрялото меру са еднакво остри!
Класиката в жанра за приготвяне на меру е следната. Изрязвате филето от скелета и отделяте главата. Ако ви се занимава и меруто ви е подо-баващо, може да препарирате главата. Как се препарира глава, вече е обяснено при рецептата с мезета от риба платно-ход. Добре препари-раната и аранжирана глава е впечатляващ трофей – мечта за всеки истински рибар. В кръчмата на Sakatia Passion (френското ту-ристическо рибарско селище на о-в Sakatia – срещу западния бряг на о-в Nosy Be) се намира препарирана глава на меру, което е било най-малко 100 – 120 кг. Наистина много е яко! Филетата ги осолявате и ги оставяте да престоят ок. час-два в хладилника. Разбивате три яйца в 200 мл бира. Използвайте палмово масло, което загрейте в тигана много добре. Когато маслото е добре загрято, потапяте филетата в разбитите яйца, овалвате ги в брашно и още веднъж ги потапяте в сместа. Пържи се веднага до получаване на златисто-червеникава коричка; мятате ги в йенската тенджера, да не изстинат, и ги сервирате веднага върху канапе от лист на бананова палма, украсени с цветчета на орхидея – естествено, последните две не са за ядене, но създават изключително автентично усещане за неповторимост на хапката. Блюдото е придружено задължително от леденостудена бутилка южноафриканско вино; най-добре селекция Kleiner Salzer, сорт Chenin Blanc, изба Stellenbosch, без предпочитание за реколта – всички са перфектни. Подсилващ елемент в извайването на неповторимост на момента е и времето на консумация – най-добре е да се запиете някъде към залез слънце. Така ще успеете по един съвършен начин да прикриете хищническите си страсти с романтиката на потъващото в океана зад о-в Sakatia зарево на чудесно прекарания ден:)
ДОБЪР АПЕТИТ И НАЗДРАВЕ !!! ПРЕДВИД НЕПОВТОРИМОСТТА НА ХАПКАТА, НЕ ДОПУСКАЙТЕ НЯКОЙ ОТ ТАЙФАТА ДА МРЪНКА, ТУТАКСИ ГО ЗАКАЧЕТЕ НА КУКАТА И ТАКА ЩЕ ХВАНЕТЕ И ПО-ГОЛЯМО МЕРУ !!!